Илиян Василев

В желанието си да отслабят обществения натиск за предоговаряне на договор за доставка на природен газ с "Газпром", "Булгаргаз" получи очаквана подкрепа от експерти, известни с близостта си до компанията. Те ни призовават да намалим очакванията си за евтин руски газ. Действително, нефтено-индексираните договори, при този тренд в цената на нефта, няма да ни донесат нищо повече, освен по-високи цени на природния газ от януари и април следващата година. Новината в този смисъл е, че още не сте видели високите цени.

Повече от 60 процента от природния газ в Европа се търгува на спот пазари. Съпоставката с цените на "Газпром" по неговите дългосрочни и нефтено-индексирани договори е разнопосочна – тръбопроводният газ трябва да се съпоставя с дългосрочните нефтено-индексирани доставки на ВПГ, а не дългосрочни с къси продажби. 

Много са факторите, но номиналната цена по договора с Газекспорт не е това, което е 

проблем за българските потребители

Сигурността на цената и на доставките понякога излиза твърде солено, защото няма достатъчна гъвкавост. Примерно, зимният сезон се окаже много студен и трябва да купува „пиков“ газ над обичайно заявените количества и .... се оказва, че той е в пъти по-скъп. По същия начин стои въпросът с хеджиране на този риск чрез заявка на по-голям обем количества, които обаче може да се окажат ненужни, но трябва предварително да заплатите. Предплатата също струва пари. Именно тези луфтове между предлагане и потребление запълват най-добре спот-пазарите.

В допълнение глобалният пазар на втечнен природен газ, който се доминира от спот продажби, започна системно и устойчиво да се обособява от пазара на суров нефт. Ако не през тази година, то до две-три години количествата природен газ, които излизат на този глобален пазар, ще превишат търсенето, което означава, че единственият начин да се управлява ценовият риск и да не се попадне в едностранна зависимост от тръбопроводен газ с нефтена индексация, е допълването на ценовите формули със спот репери, при това само и единствено на ликвидни газови борси на TTF и NBP.  

Посланието „да не очакваме евтин газ от "Газпром“ 

индиректно призовава, да не се бърза и с въвеждането на конкуренция на българския газов пазар, оправдава тоталната неадекватност на мениджмента на "Булгаргаз", защото проблемът с предоговарянето с "Газекспорт" е само функция на по-големия проблем - липсата на алтернативни доставки и то в достатъчно големи обеми, които да представляват алтернатива на руския природен газ на българския пазар. Съвсем не случайно в тази посока – подобни „експерти“ оспорват значението на доставките от Каспийско море /там нямало достатъчно газ/, нямало толкова голяма нужда от интерконектора с Гърция, защото нямало газ и т.н.

Подобни послания лесно издават своя поръчител - да престанем да търсим алтернативи на руския газ, по-ниски цени и предоговаряне на ключовите условия по договора с "Газпром", да не създаваме конкуренция на трасета и доставчици. Всичко това си има цена, която я плащат потребителите, а пишещите подобни "анализи" получават своя скромен пай.

Тези анализатори оспорват и смисъла на иск за възстановяване на надплатените суми за доставки на по-скъп от пазарните репери природен газ у нас след 2012 година. Цитират силно манипулативни данни, особено тезата че руският природен газ, продаван у нас, е с по-ниска цена от граничната цена в Германия /тя вече е интегрирана, тъй като се получава от различни входни точки/.

Въпросът не е само в това, че не е вярно, но и защото подобни анализатори отказват да видят, че към номиналната "цена" по договора, за да получим съвокупната цена, реално плащаме монетарно измерими привилегии на "Газпром".

Като начало да започнем с политическите обвръзки срещу по-ниска цена на газа. Най-яркият пример са тези 20%,  които само хвали Делян Добрев от преди 5 години. Тя пак бе по-висока от германската гранична цена и тогава, но се задължихме да завършим "Южен поток". Нетният ефект е потенциална претенция срещу БЕХ от 680 милиона евро от "Газпром". И сега "експертите" проповядват отново нуждата от подобни обвръзки, за 

да погасим "греха" от миналото

и осигурим по-ниски цени чрез бъдещ "Южен поток Лайт".. И пак политически обвръзки, и пак липса на пазар и на конкуренция. И пак има нужда от това премиер и министър да преговарят за цени и доставки, след като това е пазарна стока и трябва да се договаря само и единствено на корпоративно равнище.

Второ, всяка година субсидираме "Газекспорт" пряко, с по-ниски тарифи на транзит – те плащат по старите договори пощенска марка тарифа, а всички други плащат по новите входно-изходни тарифи. Общият ефект от тази скрита държавна помощ на годишна база е близо 180 милиона долара, което е повече от всички приходи на "Булгартрансгаз". И тези суми също трябва да се включат към "цената" на природния газ у нас.

Трето, гарантираме стопроцентов монопол на "Газпром" у нас, което също струва пари и то много. Обикновено се оценява, че монополните позиции - сто процента гарантиран пазар за "Газпром", струват между 10 и 30 процента от цената. В момента получаваме по-ниска цена и защото "Газпром" има инструкция от Кремъл - да задържа пазарните си дялове с цената на всичко.

И последно - ценовата формула за нефтена индексация не е пазарна и никога не е била. Макар и в нея да има пазарни репери - нефтените деривати, основната тежест има едностранно определян от "Газпром" елемент - т.н. Po - което варира от страна на страна и отразява както елементи, които гарантират минимални приходи на продавача, независимо от конюнктурата на пазара, така и специфичи политически компоненти, в зависимост от политиката към съответната страна на Кремъл. 

Като съберем "номиналната" цена със скритите разходи или неполучени приходи, се оказва, че плащаме най-високата цена на природен газ в Европейския съюз.

Така че, дами и господа, не трябва да "обуздаваме" нищо, още по-малко окачванията си за евтин природен газ, в резултат на диверсифициран и конкурентен вътрешен пазар.