Коледните хлябове, които се месят ритуално на Бъдни вечер, са най-сакралната част от празничната обредност. Те са символ на берекета и молитва за плодородие и здраве през настъпващата Нова година.

По стар обичай стопанките приготвят три вида обредни пити, тестото за които меси още на Бъдни вечер. Първата е голям и кръгъл хляб, който наричат още

„боговица”, „богова пита”, „божичник”, „светец”

Месят се с „мълчана вода”, налята мълчешком в бяло котле от моми, а брашното се пресява през три сита. Върху тях от тесто се моделират кръст, житни класове и цветя. В някои селища жените омесват и пита със сребърна пара, при която слагат още сламка или синьо мънисто и по тях гадаят за бъдещето.

Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство и оттам се наричат

„гумно”, „харман”, „рало”, „орач”, ”кошара”, „бъчва”. 

Подобно на "боговицата" от тестото се прави декорация, която символизира кошарата – полукръг, в който се поставят ралото, овцете, прасенцето, пилците.

Третият вид обредни хлябове приготвят момите за избраниците си – коледарите. Те се оформят като дебели пръчки тесто, преплетени и обградени с отворен обръч. Наричат ги

„вит-превит кравай”.

За малките деца - коледарчета, които обикалят по къщите от рано сутринта, също се пекат обредни колачета. Тях стопанките раздават на малчуганите по време на обреда коледуване.