Анна Максимчук, УНИАН

През последните месеци наблюдавам интересен феномен, чийто произход не е ясен. Как се случи така, че голям брой хора възприеха тази напълно необоснована идея – „Тръмп ще спре войната“? Как стана така, че почти всички повярваха в идването на месия с трилиони долари и желание да помири всички? И най-важното, кой реши, че президентът на САЩ Доналд Тръмп се събужда и заспива с мисълта за Украйна (а може би дори не може да спи заради войната тук)?

Обяснението е просто - така ни е удобно. Удобно ни е сега да прикрием своята безотговорност и безразличие, а по-късно да посочим с пръст и да кажем: „Виждате ли, скъпи, виновен е Тръмп, а ние толкова му вярвахме!“.

Всъщност това „ние вярвахме, а ни измамиха“ е продължение на много дълъг списък от „ние мислехме/ние вярвахме/ние чакахме...“.

Първо, част от украинците чакаха Путин да умре. После чакаха руснаците да свършат оръжието. После вярваха, че сред враговете няма професионални убийци, а само затворници и наркомани. После мечтаеха, че Русия ще се разпадне на части, и това ще се случи почти утре. А след това чакаха Тръмп да дойде на власт в САЩ и тогава – всичко ще бъде както ни се иска!

Но реалността е следната:

на врага се изплащат десетки хиляди долари за участие във войната, във военните комисариати има опашки (защото няма къде другаде да продадат безполезния си живот за 2 милиона рубли). Ако във военните комисариати има опашки и животът на робите вече е платен, защо да ги лишават от работа и да приключват войната?

Украйна, за съжаление, сега

е в мрежите на безразличието.

Къде сте вие, украинци, които непредсказуемо се вдигнахте в началото на пълномащабното нахлуване? Къде сте вие, украинци, които показахте на целия свят какво е мотивирана армия? Къде сте вие, които печяхте пирожки, правехте варено в мазетата, на свещи, за да ги изпращате на фронта? Къде са тийнейджърите, които заставаха на блокпостове заедно с родителите си? Къде са момичетата, които също взеха оръжие в ръце? Къде са украинците, които заминаха в чужбина и оттам масово даряваха и помагаха? Къде са хората, които не слушаха политиците, а поеха отговорността сами?

Угнетява ме това, че такива хора останаха много малко. Но именно на тях все още се държи фронтът.

Информационните вълни, с които ни заливат -  за Русия, за преговори Путин и Тръмп, за помирение – са далеч от реалността. Кои са те за нас, а ние за тях? Украйна за Путин е мобилизационен ресурс за война с НАТО. Украйна за света е ресурсен център на Европа. Украйна за Тръмп е по-скоро заглавие за реклама, защото това е актуална тема.

А какво е Украйна за украинците?

Как се случи така, че в украинското общество вече не виждат истинския враг? Но постепенно във всичко са виновни ВСУ, или – още по-лошо – ветераните? Може би трябва да започнем да анализираме информацията, да виждаме действителните проблеми на страната, а не да се хвърляме, като бесни, кликвайки върху разни заглавия, които заливат мозъците ни с помия?

Превод: Faktor.bg