Кънчо Кожухаров

Шаманските танци, които се разиграват в Народното събрание, не са нещо ново и необичайно. Странното е само как никой от любимите на медиите анализатори все още не го е забелязал. Причината едва ли се корени само в злокачествената късопаметност не само на редовия избирател, но и на „господарите“ на общественото мнение. Все ми се струва, че повечето от набедените за анализатори господа се отличават с пословична безгръбначност и затова нагаждат прогнозите си според нуждите на властващите в момента.
А картината, която се очертава, е не само пределно ясна, но и с предизвестен край. Но тъй като не желая да избързвам със заключението, ще карам поред.

Първият ешелон към политическото небитие

Помните ли какво стана на изборите след най-успешното през ХХI век активно мероприятие, което бе наречено „Костинбродската афера“?
Една след друга телевизиите показваха щастливите физиономии на тогавашните борци против ГЕРБ и Борисов. Волен Сидеров и Лютви Местан – тези скачени съдове – пророкуваха, че „Атака“/ДПС никога повече няма да допусне ГЕРБ във властта. Малко по-пестелив в изразните средства беше основният организатор на активното мероприятие Сергей Станишев, който по-късно, на един среднощен пленум на БСП призна, че ако не е била Костинбродската афера, БСП нямало да може да състави правителство. В сянка останаха хората, които свършиха мръсната работа. За да им отдам заслуженото, ще цитирам имената на най-важните от тях: псевдополитиците Мая Манолова и Николай Бареков и прокурорите Сотир Цацаров и Борислав Сарафов. За съжаление, Наказателният кодекс не предоставя възможност някой от тях да се окаже в затвора заради подготовката и осъществяването на този по същество държавен преврат.
Но какво стана по-късно? Къде са некадърните политически пророци днес?
Политическото небитие погълна Местан и Сидеров. Станишев се издигна по много особена линия до председател на ПЕС, ала в България днес той е не просто бита, но и напълно забравена карта. В кошчето с политическите отпадъци отиде и вечно двуличният играч Красимир Каракачанов, макар и не преди да повлече със себе си за компания Веселин Марешки и Валери Симеонов, които си заминаха по линия на старата поговорка „Покрай сухото гори и суровото.“
За разлика от тях Бойко Борисов се възползва добре от опозиционния статут, за да стегне собствената си партия. И след година и нещо, след като Станишев, Местан и Сидеров докараха страната пред крах, той се върна на бял кон.
За известно време на сцената остана една-единствена партия. Авторитетът на ГЕРБ беше толкова голям, че Борисов положи огромни усилия, за да не спечели и президентските избори. Въпреки че в резултат страната се сдоби с най-жалкия президент, който някога сме имали,  мисля, че това беше правилен ход, защото пълната власт води до пълно разтление. Ако ГЕРБ бе овладял и този пост, почти неизбежно щеше да се превърне в клиентелистка партия. 

Защо се случиха тези неочаквани за родните политици събития?

Нека се върнем отново към нощта след изборите през 2013 година. Декларациите на тримата лидери (Станишев, Местан, Сидеров), а и последвалите ги действия нарушиха основния закон на всяка демократична система – дори ако тя е тъй половинчата като българската. Демокрацията не търпи тоталитарни похвати като изкореняване на политическия противник и осигуряване на вечна власт чрез мръсни полицейски номера. 
Едно предупреждение – не се лъжете да търсите някакъв аналог в Путинова Русия! Там се е възцарил един допустим за руснаците постсоциалистически вариант на феодалното общество, който е невъзможно да се приложи в България. 
Предприетите от правителството на Пламен Орешарски действия (разграбването на КТБ и бързото разпределяне на държавната баница, както и назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС с прозрачната цел Борисов да бъде ликвидиран физически) взривиха крехкото гражданско общество. И колкото и то да беше крехко, крадливата власт се срина.
Сега пред нас се развива едно фарсово дежа вю на 2013 година.

Какво да очакваме през следващите месеци

Дали шестстранният сбириток (БСП, ДПС, ИТН, ДБ, ИБНИ и Румен Радев, защото той донякъде действа като шести играч), който не може да се нарече „коалиция“, ще успее да състави що-годе нормално правителство или ще се върнем към уродливостта на служебното, няма голямо значение. И в двата случая опитите за изкореняване на демокрацията у нас ще продължат с общи усилия. Без да го желаят, съвместните действия на водачите на шесторката ще засилят позициите на ГЕРБ. Но нека погледнем какво представляват самите водачи. 
Корнелия Нинова е второстепенен играч в сравнение със Станишев, а в добавка й тежи корупционното минало с „Техноимпекс“ и политическото с Иван Костов. Мустафа Карадайъ не може да се мери нито като интелект, нито като изказ с Местан. Христо Иванов е  имитация на Иван Костов, да не говорим, че държавническите му идеи се изчерпват със свалянето на Иван Гешев. Добре, господин Иванов, да предположим, че станете правосъден министър, тоест ще влезете в изпълнителната власт. По какъв начин ще се набъркате в съдебната, за да осъществите мечтата си за послушен главен прокурор?
С Мая Манолова и Румен Радев просто не искам да си цапам перото. Единствената по-интересна фигура е Станислав Трифонов, който обаче май не е способен да се отърси от естрадната чалга и макар с единия крак да е стъпил в обкръжението на политическите чалгари, едва ли има голямо желание да остане там.
Не споменах ли, че историята е тръгнала да се повтаря като фарс? Всички изпълнители на главните роли в днешната власт са бледи копия на своите предшественици, а пред Бойко Борисов изглеждат като политически джуджета. Завистта към невъобразимо по-успешния политик е това, което ги обединява. Е, и още две неща. Първо, гладът за власт и корупционните възможности, които властта дава. А второто е нещо, чиито мащаби надхвърлят мащабите на нашата страна. Макар и с много криволичене, но Борисов успя почти напълно да изведе България от орбитата на най-големия й исторически враг – Русия. В очите на пропутинските комунисти (пребоядисани или не) това е смъртен грях. Оттук идват и всички истерични хули срещу него и ГЕРБ.
Ала историята се повтаря. Ще видим как днешните съзаклятници се вкопчват един другиму в гърлата, за да получат по-голяма власт. Може би ще успеят да поотложат общата си катастрофа, но за беда не виждам как ще се качат на втория ешелон, преди да върнат развитието на България години назад.

Сбогом и благодаря за вниманието!

Днешните еднодневки, които наричат себе си „политици“, са тъй предвидими, че просто не ми е интересно да пиша за тях.  Ето защо възнамерявам това да бъде последният ми вътрешнополитически анализ. Написах го само защото не желая нормалните българи да мислят, че България може да бъде върната толкова назад, че да се изпълни мечтата на Тодор Живков и да влезем като шестнайсета република в СССР. 
Бъдете здрави и весели!