24 Ноември, 2024

Комисия в ЕП осъди в резолюция държави, които се опитват да заглушат критичните медии

Комисия в ЕП осъди в резолюция държави, които се опитват да заглушат критичните медии

Проектът за резолюция ще бъде гласуван от пълния състав на пленарната сесия на 23-26 ноември

Свободата на медиите в ЕС се влошава напоследък и са притеснителни ситуации, в които журналистите се сблъскват с насилие, тормоз и натиск. Това казва Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) към европарламента.

В приета вчера резолюция с 52 гласа "за", 5 "против" и 7 "въздържали се" комисията осъжда "опитите на правителствата на някои държави членки да заглушат критичните и независими медии".

Евродепутатите осъждат неблагополучните усилия за ограничаване на медийната свобода и плурализъм чрез финансов патронаж, съобщава пресслужбата на парламента. Текстът обръща специално внимание на обществените медии, които трябва да разчитат на финансови модели, които осигуряват редакционната им независимост.

В проекторезолюцията не се посочват конкретни държави, макар страни като България и Румъния да са били обсъждани наскоро в LIBE, включително около дебата за върховенството на закона в България.

Полският евродепутат Магдалена Адамович от ЕНП, докладчик по темата, също е коментирала ситуацията в България, но при предишното изслушване по темата в комисията. Пресслужбата ЕП цитира вчерашния ѝ коментар: "Дезинформацията, речта на омразата и политизирането и завладяването на публични медии от управляващите партии са най-големите заплахи за демокрацията, върховенството на закона и съществуването на Европейския съюз днес. Намираме се в повратна точка. Ако не застанем в защита на свободните и независими медии, не се борим с дезинформацията и речта на омразата и не подкрепим устойчиво и критично гражданско общество, ще загубим правото си и способността си да правим свободен и демократичен избор".

За какво настояват евродепутатите

Журналистите трябва да бъдат защитени от закона и на практика, се казва в приетата резолюция. Евродепутатите посочват "разрастващия се модел на сплашване", а за пример се дават убийствата на журналистите Дафне Каруана Галиция и Ян Куцяк и годеницата му (Словакия) като примери за рисковете пред разследващите журналисти. Отправя се призив към обществени фигури да се въздържат от очерняне на журналисти, а към властите - задължително да разследват атаки, като подчертават, че журналистките са особено уязвими и трябва да им бъде предоставена допълнителна защита.

Освен това прекомерната концентрация на медийна собственост излага плурализма на риск, а това прави по-трудно оспорването на разпространението на дезинформация, продължава текстът.

Евродепутатите настояват страните от ЕС да предприемат действия, за да избегнат "хоризонтална концентрация" и да гарантират прозрачност. Критикува се и прекомерната намеса на правителствата в публичната реклама и ясно се посочва, че парите на ЕС не трябва да се харчат за контролирани от правителството медии или политическа пропаганда.

LIBE иска еврокомисията да направи оценка на прозрачността на собствеността, както и на частната и правителствената намеса в медиите във всяка държава членка. В контекста на преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС той също призовава за увеличаване на средствата за независима журналистика.

България бе посочена като страна с проблеми с концентрацията и прозрачността на собствеността на медиите в доклада на еврокомисията за върховенство на закона, публикуван преди месец.

Дезинформация и омраза онлайн

Трябва също така да бъде укрепена правната рамка за борба с нарастващата реч на омразата онлайн и призовават за по-голямо сътрудничество между онлайн платформите и правоприлагащите органи. Евродепутатите оценяват доброволните действия на платформите като "необходими, но все още недостатъчни" за справяне с дезинформацията, незаконното съдържание и чуждата намеса, но подчертават, че "не трябва да стават частни цензори".

Особено притесненителна е демократичната намеса на трети страни и подчертават опитите да се подкопае доверието на гражданите в демократичните институции, по-специално чрез "теории на конспирацията и публични кампании за дезинформация, насочени към дискредитиране на ЕС". Те добавят, че подобни кампании са били очевидни по време на пандемията.

Проектът за резолюция ще бъде гласуван от пълния състав на пленарната сесия на 23-26 ноември.
Сподели:

Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството

Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност

Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни

Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.

Бойко Ноев: Конституционно равноправие за македонските българи е задължително условие за началото на преговорите на РСМ за членство в ЕС

Християн Мицковски неразумно сам си е поставил капани в предизборната кампания, излизането от които сега му коства значителен политически ресурс