На 11 ноември 1952 г., в 22:30 ч., в двора на Централния софийски затвор е тихо и пусто. Потънали са в мрак и килиите. Минути по-късно прогърмяват изстрели – екзекутирани са четирима католически духовници, обявени за чужди шпиони.

Това са епископът на Никополската епархия Евгений Босилков (1900–1952) и тримата свещеници – Камен Вичев (1893–1952), преподавател по философия във френския колеж в Пловдив, Павел Джиджов (1919–1952) и Йосафат Шишков (1884–1952) Посрещат смъртта с вдигнати пред Бог глави, отказват да се признаят за виновни в шпионаж. Избират смъртта пред компромиса с комунистическия режим.

Процесът срещу тях и още 36 духовници е част от безпощадната разправа на комунистическия режим с Католическата църква в България, започнала две години по-рано и  проведена изцяло по заповед на болшевишкия диктатор Сталин.

„Бандитските гнезда“ на Ватикана

Католическото духовенство и интелигентните, дейни католици се вписват идеално в представата на българските тайни служби за „вражески контингент“ и чужди разузнавания.

Лично министър-председателят Вълко Червенков настоява за безкомпромисна разправа с тях. На 26 юни 1952 г. той поставя следната резолюция върху доклад на вътрешния министър:

“По отношение на католишките бандити да се действа решително... Трябва да се подготви добре процес по направените разкрития и да се разгромят до основи католишките бандитски гнезда в България... Един процес срещу католишките бандити у нас ще има противоватиканско, противопапско острие.”

В началото на 1952 г. организационната структура на Държавна сигурност е преобразена именно за да води по-активна борба с „чуждия шпионаж и вътрешните врагове“ на комунистическия режим.

Съдебният фарс и присъдите

През юли 1952 г. са задържани 40 души, сред които 27 католически свещеници с висше богословско образование. Обвинението е за създаване на "шпионска и заговорническа католическа организация", работеща за Ватикана и чужди разузнавания.

Делото се гледа от колегия на Върховния съд. По време на процеса в залата са изложени „доказателства“ – картечници, пушки, бомби, пистолети, радиостанции, златни монети – подхвърлени от Държавна сигурност по време на арестите и обиските.

На 3 октомври 1952 г. Върховният съд произнася смъртните присъди чрез разстрел и пълна конфискация на имуществото за епископ Евгений Босилков и свещениците Вичев, Джиджов и Шишков.

Епископ Босилков е признат за виновен по две обвинения, включително за "образуване и ръководене на нелегална организация, която си е поставила за цел да събори... народно-демократичната власт" и за предаване на държавна тайна в интерес на чужди държави.

За останалите 36 подсъдими са издадени присъди лишаване от свобода (от 1 до 20 години) – общо 405 години затвор и пълна конфискация.

Мълчанието, признанието и блаженството

Убийството на четиримата духовници е обвито в мълчание години наред, тъй като режимът има интерес да заличи спомена за тях. Десетилетия наред се разпространяват слухове, че са живи, преминали са границата нелегално и се укриват в капиталистически страни.

Едва през 1975 г. престъплението е признато. Тодор Живков лично потвърждава смъртта им пред папа Павел VI във Ватикана. Племенницата на епископ Босилков – Габриела, пише в свои записки:

„... аз си знаех истината, че Сталин е издал заповед да се изпълнят всички смъртни присъди до края на 1952 г. на всички процеси през този период... Двадесет и три години след това, самия Тодор Живков е признал пред самия Свeти Отец папа Павел, че Монсеньор Евгени Босилков е умрял в Софийския затвор.“

И до днес гробовете на четиримата осъдени на смърт не са известни.

Въпреки опитите на тоталитарния комунистически режим да заличи паметта за жертвите, Католическата църква ги почита като мъченици.

На 15 март 1998 г. папа Йоан Павел II провъзгласява монсеньор Евгений Босилков за блажен.

На 26 май 2002 г., по време на тържествена меса на централния площад в Пловдив, папа Йоан Павел II провъзгласява за блажени и тримата свещеници – Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков.