Биргит Маас, Дойче веле

Възможно ли е след днешните избори Уелс, Шотландия и Северна Ирландия да тръгнат по собствен път? Например към ЕС, изоставяйки Англия?

"Ще има конституционен шок", смело заяви Стивън Флин - лидерът на Шотландската народна партия в Уестминстър. Той се надява партията му да спечели парламентарните избори в Шотландия, а "Партията на Уелс” да спечели там. Възможно ли е Уелс, Шотландия и Северна Ирландия да тръгнат по свой собствен път - дори към Европейския съюз, изоставяйки Англия?

Разпадът на Обединеното кралство е сложен

Въпреки че се вдига доста шум по темата, експертите предупреждават да не се прибързва. Нито Уелс, нито Шотландия са близо до Брюксел. "В Шотландия просто няма достатъчно подкрепа за нов референдум за независимост, но и той трябва да бъде позволен от британското правителство. А в Уелс по-скоро има недоволство от кабинета на лейбъристите в Лондон, отколкото желание да се отделят от Обединеното кралство", казва Тим Бейл от лондонския университет "Кралица Мери".

Според Тони Травърс от Лондонския икономически институт също няма подобни настроения в Уелс, а шотландските националисти са предпазливи. След като не успяха с референдума през 2014, те искат да не рискуват твърде скоро с нов потенциален провал, казва експертът.

В Северна Ирландия от републиканската партия "Шин Фейн", която е най-голямата политическа сила там, продължават да са категорични, че искат обединена Ирландия. Според условията на Белфасткото споразумение обаче подобна стъпка ще изисква референдум и от двете страни на границата, при който мнозинството от гражданите и на Република Ирландия, и на Северна Ирландия да са съгласни на обединение. От "Шин Фейн" засега не настояват за такова допитване.

Политическото недоволство расте

Въпреки всичко това политическите сътресения са налице и прогнозираните победи на националистите са сериозно предизвикателство за британското правителство. Това е отражение на общото недоволство от традиционните партии - лейбъристите и консерваторите. За премиера Киър Стармър тези избори може да се окажат истинско бедствие. Освен за парламенти на Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, се гласува и на местни избори. На тях лейбъристите може да отбележат сериозни загуби - очаква се около 2000 представители на партията да загубят местата си в местната власт.

Рейтингът на Стармър рязко спадна след изборната му победа преди по-малко от две години. Според едно скорошно допитване британците го определят като "лош" или дори "ужасен" премиер. Той не успя да убеди гласоподавателите, че е правилният човек, който да постигне промяната, която обещаваше. Икономиката стагнира, растеж няма, а кризата продължава да се задълбочава. В същото време политическият пейзаж става все по-пренаселен и по-нестабилен. От недоволството се възползват, освен националистите, и по-малките бунтовнически партии - като самопровъзгласилите се за "екопопулисти" Зелени и дяснопопулистката партия "Реформирай Обединеното кралство" на Найджъл Фараж.

Фараж заплашва с тръмпистки тактики и печели подкрепа

Зелените са привърженици на прогресивния данък и се надяват да спечелят общинските съвети на големите градове - те са много популярни сред по-младите гласоподаватели. В същото време партията на Фараж се радва на подкрепа от онези, които са притеснени от миграцията. Тя им обещава да "депортира всички нелегални мигранти" с методи, заимствани от администрацията на Доналд Тръмп в САЩ. От "Реформирай Обединеното кралство" дори обещават да изграждат лагери за интерниране по модела на Тръмп - в райони, гласували за Зелените.

Последните проучвания показват, че партията на Фараж се ползва с най-високо одобрение в момента и дори на места, които преди са гласували най-вече за Лейбъристката партия - работнически региони в централна и северна Англия.

Ще успее ли Стармър да се задържи

За премиера Киър Стармър тези избори може да са битка за оцеляване. Много депутати вече поставят под въпрос дали той е правилният човек, с когото да останат начело до следващите избори. "Това колко големи ще са загубите сега ще определи дали Стармър ще остане премиер", смята Тони Травърс.

Тези турбуленции продължават да стоят под дългата сянка на Брекзит. Вотът за излизане от ЕС преди десет години е ключов за разбирането на фрагментацията и нестабилността на британската политика днес. Това даде нов тласък на движенията за независимост - Брекзит не се ползва с популярност сред обществото, а перспективата за повторно присъединяване към ЕС е привлекателна за значителен брой хора.

В същото време Брекзит легитимира и много по-радикални избори, смята Травърс. "Това даде свобода на хората да мислят, че могат да гласуват за нещо, което да има истински последици. Беше и знак за разочарованието от традиционната политика. А и убеди някои, че вотът им може да предизвика внимание - по начин, по който гласуването за лейбъристите или консерваторите никога не е успявало."

Разпада ли се Великобритания? Не, поне не засега. Но със сигурност в по-нестабилна и политически фрагментирана ситуация страната ще се управлява по-трудно, отколкото е било преди десет години.