Конституционният съд обяви в четвъртък за противоконституционни редица текстове от Закона за банковата несъстоятелност. Основната част от тях бяха внесени преди години в парламента от Делян Пеевски и група депутати.

През 2018 г. по инициатива на тогавашните депутати Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид комбината "ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти" в парламента прие спорни поправки срещу "вторичното разграбване" на КТБ. Текстовете бяха силно подкрепени от синдиците на фалиралата банка, които тогава обещаха да върнат към 1.4 млрд. лв. в масата на несъстоятелността на институцията благодарение на промените.

Законът "Пеевски" най-общо предвиждаше обезсилване със задна дата на цесиите и прихващанията, направени по време на квестурата на КТБ, чрез които банката загуби стотици милиони левове. Според текстовете сделките се считат за недействителни, независимо от броя на прехвърлянията. Целта бе синдиците по-лесно да печелят заведените стотици дела за обезсилване на съответните сделки.

Куп юристи се обявиха против промените заради непредвидимите последици от обезсилването със задна дата на неопределен брой сделки.

Въпреки че се обяви срещу текстовете, тогава президентът Румен Радев не посмя да ги прати в Конституционния съд. Това обаче стори Върховният касационен съд, а по-късно - Висшият адвокатски съвет.

Междувременно, още през септември 2018 г., когато изминаха шест месеца от действието на закона "Пеевски", синдиците се похвалиха, че са завели дела за възстановяване на около 240 млн. лв. от т. нар. вторичното разграбване на фалиралата банка. По-късно справка за заведените дела и събраните суми благодарение на поправките "Пеевски" не е давана. Последно публични данни от синдиците на фалиралата КТБ Ангел Донов и Кристи Маринова бяха представени в края на март тази година. Тогава стана ясно, че общата сума, възстановена и върната на кредиторите за около 6 години работа на синдиците, е 1.25 млрд. лв. За сравнение, от банката бяха източени около 5 млрд. лв., което значи, че синдиците са успели да възстановят около 25%.

С решението си от 27 май 2021 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни 7 от множеството промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), гласувани заради фалита на КТБ. Основният проблем на текстовете е, че им е придадена обратна сила, което създава огромни проблеми в стопанския оборот.

Според конституционните съдии отменените текстове са извънредно законодателство, несъвместимо с основни правни принципи, което е създадено само за една банка.

"КС специално обяснява, че оспорените пред него текстове на практика се отнасят до производство по несъстоятелност на КТБ и отправя сериозни критики към БНБ за бездействието ѝ, способствало за изпадането на КТБ в неплатежоспособност. Освен това съдът прави и друго важно уточнение, че макар с отменените от него разпоредби в ЗБН да се цели попълване на масата на несъстоятелността на банката, те всъщност не са в неин интерес, а на кредиторите ѝ, а най-големият от тях е Фондът за гарантиране на влоговете", обяснява правният портал Lex.bg.

"Няма конституционно оправдание държавата със закон да се домогва да осигури по-голям размер в полза на вложителите на една определена банка, и то накърнявайки по недопустим начин правата на останалите кредитори и други трети лица. В този смисъл оспорената законова уредба е насочена да защити не значим "обществен интерес", а по-скоро частен", посочват конституционните съдии.

За противоконституционна е обявена например разпоредбата, с която бяха "възкресени" заличените от квесторите и синдиците обезпечения, учредени от длъжници или от трети лица в полза на КТБ.

Същото важи и за една от най-оспорваните норми в ЗБН – §8 от преходните и заключителни разпоредби на закона, съпътстващи измененията му от март 2018 г. С нея се придаде обратно действие от 20 юни 2014 г. на преформулираните през 2018 г. основания (чл. 59 ЗБН) за относителна недействителност на извършени от кредитори на банката или от самата нея прихващания.

С друга от отмените разпоредби – чл. 60б ЗБН, бяха въведени нови основания за недействителност на сделки, при които вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията, "ако в резултат на тази сделка в патримониума на лицето, разпоредило се с вземането, не е постъпило в разумен срок имущество – парични средства или актив, различен от вземане за цена по сделка, съразмерно на прехвърленото вземане".