Копнежите за поредната "велика Сърбия" да са за урок на София, мрачните времена на 90-те години бързо могат да се завърнат

Огнян Минчев

Видяла жабата, че подковават вола - и тя вдигнала крак. След имперската доктрина за "руски свят" се появи и квази имперската претенция на Белград за "сръбски свят". Сръбският национализъм бе надут до спукване от менторите на Версайска Европа през 1919 г. В продължение на повече от 70 години Белград бе глезеното балканско дете на  елита на победителите - и в Първата, и във Втората световна война. Когато с края на Студената война настъпи необратимата криза на втора Югославия, Милошевич и неговите доктринери от Сръбската академия на науките решиха със сила да я заменят с една нова "Велика Сърбия". Макар, че постигнаха знакови военни победи, великосръбските шовинисти бързо се изправиха пред един променен свят. Вместо "потупване по гърба" за квази имперската си политика през целия 20 век, Белград получи сурово осъждане от международната общност, което кулминира в бомбардирането на режима през 1999 г. 

Последваха години на внимателно завръщане в международния живот на няколко реформистки правителства в Белград, балансиращи между рамката на поведение, наложена от световния елит и уязвения, но оцелял великосръбски национализъм. Докато на власт не дойдоха наследниците на Шешел и другите "герои" от 90-те години. Днешна Сърбия усилено се въоръжава под одобрителния поглед на Москва, която целенасочено превръща Белград в основен преден пост на руския империализъм на Балканите. Очевидно - със същите стари цели, под същия стар девиз - "Разделяй и владей". "Сръбски свят" няма. Няма и сръбски Балкани. Има само опасни копнежи за поредна "велика Сърбия". И това трябва да бъде за урок на официална София. 

Първо, защото всяко раболепие пред Москва с надеждата да заслужим снизхождението на Кремъл е сметка без кръчмаря. На Балканите руският съюзник е Сърбия. България е препятствие за великодържавните амбиции на Русия - от 150 години е така. Второ, защото всяка българска услуга за Сърбия в разрез с интересите на България като член на НАТО и ЕС - както безплатния газопровод - подарък за Белград, или конфликта със Скопие - деградира националната ни сигурност и затвърждава визията за България като ненадежден партньор. И трето, защото ако България и останалите съседи на Сърбия не покажат на Белград, че обитават европейски свят и нямат намерение да го заменят със "сръбски свят", мрачните времена на 90-те години могат бързо да се завърнат.