Джоел Дълрой, Дойче веле

Единствената жертва на коронавируса ще бъде митът за „привилегированото поколение на милениумите“*. Нека не чуваме повече обвиненията на бабите и дядовците им към тях: за техния индивидуализъм, егоизъм и яденето на прекалено много авокадо. Защото много „бейби буумъри” сега дължат живота си на безкористността на младите.

Гражданските ограничения, въведени в цяла Европа през последните дни, имат за цел да забавят разпространението на COVID-19, за да се осигури достъп до болнични легла и респиратори за критичните случаи. Но това блокиране ще ограби цяло поколение – по отношение на образование, кариера и доходи. Дори строгите ограничения да продължат само един месец, както е планирано, ефектите върху икономиката ще останат с години. Работните места вече са загубени, бизнеси се закриват и кариерите на мнозина ще бъдат прекършени.

Това блокиране заради коронавируса е масивна демонстрация за взаимните жертви между различните поколения. Докато вирусът засяга хора от всички възрасти, той е най-опасен и смъртоносен за слабите, болните и възрастните. Съзнателно реагираме, за да спасим живота на най-уязвимите. И така би трябвало. Но нека бъдем наясно – много млади хора се отказват от поминъка си, за да дадат шанс на по-възрастните да оживеят.

Разбира се, не всички са доволни от блокирането. Много хора от всички възрасти все още игнорират молбите и разпоредбите относно това да останат у дома. Но значителна част от населението се съобразява. И младите хора пропускат училище, лекциите в университета или изоставят доходната си работа, независимо дали им харесва или не.

За тези, които са загубили доходи, германското правителство обещава помощ и обезщетение и да се надяваме, че то ще се реализира – особено за хората на изкуството, самонаетите хора със свободни професии и имащите свой малък бизнес. Но загубената увереност и вкоренената несигурност са неща, които могат да заразят обществото за десетилетия: например германската култура и до днес е преследвана от спомена за срива на националната валута преди почти век.

И все пак в разгара на тези тревожни времена има признаци на надежда за бъдещето след коронавируса. Хората отново станаха хуманни. След „сраженията в супермаркетите”, повечето хора възприеха призива да ограничим действията си в полза на уязвимите. Идеята, че хората не желаят да пожертват нищо свое заради благото на другия беше опровергана. Хората показаха, че са готови за радикално преосмисляне на реалността.

Изведнъж се появиха нови икономически модели и започнаха да изглеждат възможни. Понятията „държавно регулиране”, „ограничаване на пазарите”, „държавни пари за бизнеса и отделни лица”, „национализиране на ключови индустрии”, „отлагане на скъпи почивки” и дори „отказ от основен доход” вече се възприемат като признаци на здрав разум. Само преди седмица това би било немислимо.

Сега, когато сме прескочили бариерата на икономическото въображение, можем да продължим по-нататък и да създадем нови устойчиви начини на потребление, производство, разпределение и производство на енергия. Тези, които спорят за новата зелена сделка, трябва да се възползват от момента и да изискат план за възстановяване, който да доведе до устойчиво общество, действащо в рамките на екологичните ресурси, с които разполага. В крайна сметка, поддържащата човека екосистема страда от икономическо заболяване, което подкопава нашето съществуване. Климатичната криза е дори по-смъртоносна от COVID-19, а жертвите й – макар да не са диагностицирани и преброени, са също толкова реални.

По-младите поколения застанаха начело на движенията за драстична реакция на климатичната криза, само за да бъдат спрени от упоритите старейшини. И сега младежите жертват свободата, просперитета и възможностите си в полза на същите тези възрастни хора, които имат не само слаби тела, но и слаби аргументи в спора с тях. Като компенсация за блокирането на коронавируса младите трябва да получат това, което вече поискаха: бъдеще без изкопаеми горива.

*Милениуми - поколенията, родени между 1985 и 2000 година