Джонатан Джаксън, "The Conversation"*

Пореден руски генерал бе убит от украинските сили в конфликта, който продължава по-малко от месец. Смъртта на генерал-лейтенант Андрей Мордвичев беше обявена в социалните мрежи на Украйна на 20 март 2022 г., но все още не е потвърдена от Кремъл. Ако смъртта му бъде потвърдена, броят на руските генерали, убити от украинските въоръжени сили от началото на войната, ще нарасне на петима.

Ролята на армейския генерал е да командва и контролира стратегията, а не да извършва тактически действия на терен. В резултат на това жертвите от този ранг обикновено са малко. Ако сравним тази цифра от петима загинали за по-малко от месец с общия брой на американските генерали, загинали между 1965 и 1975 г. във Виетнам - само 12, трябва да се запитаме защо загиват толкова много руски генерали.

Много е вероятно мишените на руските висши сухопътни командири да са част от по-широка украинска стратегия за разрушаване на мрежата за командване и контрол на враговете им. Украинските сили са наясно с лидерския подход, който е възприет от руските въоръжени сили от 2001 г. насам, като голяма част от него се основава на международни анализи, изготвяни от агенциите на САЩ и НАТО. Неговата желязна йерархична система, надзиравана от авторитарен лидер в лицето на Владимир Путин, обрича младшите чинове на система на вечен страх, с малко възможни средства за самостоятелно мислене или вземане на решения.

Путин управлява армията по същия начин, по който управлява и руската държава като цяло, като предпочита лоялността към него пред професионалната компетентност. Това не може да бъде илюстрирано по-ясно от избора на Сергей Шойгу за министър на отбраната на Русия през 2012 г. Лишен от какъвто и да било опит или разбиране в областта на военното дело, Шойгу беше избран, тъй като не представляваше политическа заплаха за Путин или за установените военни традиции. Той е критикуван от мнозина, че не е успял да въведе сериозни реформи след кампанията в Грузия през 2008 г., която показа основните недостатъци на руската армия при провеждането на бойни операции.

Корупция в руската армия

Корупцията е широко разпространена във всички аспекти на руския живот - включително и в армията. В неотдавнашен доклад, публикуван като част от базирания в Лондон Международен индекс за почтеност в областта на отбраната, се посочва, че корупционният риск в руската армия е висок "поради изключително ограничения външен надзор върху политиките, бюджетите, дейностите и придобивките на отбранителните институции". Докладът също така изтъква липсата на прозрачност при възлагането на обществени поръчки и издаването на договори в областта на отбраната, като в тази категория оценката е едва 36 от 100. Лоялността към Путин може и да е осигурила на висшите ръководители място в най-близкия кръг, но това е за сметка на персонала, на който служат.

Секторът на обществените поръчки често носи със себе си възможности за корупционни практики и това не е по-различно в руската държава. В доклад, публикуван от Портала за риск и съответствие (2021 г.), който изследва корупционните практики в държавите, се твърди, че "подкупи, подаръци и други нерегламентирани плащания често се разменят, за да се получат обществени поръчки. Дружествата съобщават за фаворизиране при вземането на решения от държавни служители, а публичните средства често се отклоняват поради корупция."

В доклада се посочва също така, че военните договори е по-вероятно да получат одобрение не въз основа на качеството или стандарта на офертата, а по-скоро въз основа на личните отношения на дружеството с държавни служители и лоялността му към Кремъл.

Военните реформи през последното десетилетие не успяха да наложат ясна програма за развитие, а вместо това позволиха на много от военните им части да станат нискокачествени и зле обучени. Неотдавнашна оценка на американското отбранително разузнаване сочи, че руските сили са продали голяма част от най-доброто оборудване през първите месеци на разполагането си на границата с Украйна през 2021 г. поради лошото заплащане и условия.

Средно руските професионални войници с младши чинове получават 480 щатски долара (360 паунда) на месец, докато еквивалентите им в украинската армия получават три пъти повече. Разделението между заплащане, условия на труд и морал може да изиграе голяма роля при определянето на изхода от този конфликт.

Неподвижни цели

Вярно е, че висшите командири винаги са били изложени на опасността да се превърнат в мишени на бойното поле, като Червената армия използва това с опустошителен ефект в руините на Сталинград през 1942 г., когато съветските снайперисти се насочват както към младшите, така и към висшите чинове. Това, което различава този конфликт от онези, които са се водили в миналото, обаче, е близостта до фронтовата линия, в която изглежда са действали руските генерали.

Липсата на доверие в комуникационните линии и стандартите на сухопътните командири - резултат от хроничните нива на корупция - предоставя отлични възможности на украинските военни да нанесат удар по малкото компетентни военни лидери.

При Сталинград командващият Вермахта генерал Фридрих Паулус е бил поне на 15 мили от града по време на битката. Това гарантира, че той и неговият щаб са поддържали по-широк стратегически поглед, като са се доверявали на младшите си чинове, вместо да излагат себе си или командния си екип на вземане на решения на тактическо ниво.

Украйна разполага с няколко добре оборудвани бойни единици, които биха били способни да изпълняват специализирани мисии, така че изглежда, че може да се използва всяка възможност за насочване към ръководството чрез убийство, целящо да наруши комуникационните линии, да предизвика объркване и да забави допълнително руското настъпление.

Това е също така изключително символично и дава ясен пример на руските редови войници, че техните врагове могат да се насочат към висшето ръководство с лекота, демонстрирайки провала на системата да защити висшия си персонал. Това е ясен символ на слаба и некомпетентна комуникационна система, която принуждава генералите да преминат от стратегическо към тактическо вземане на решения.

Това поражда недоверие в ефективността на командните вериги, като съмненията се разпространяват много по-бързо от убежденията. В същото време колкото по-бавно става настъплението, толкова повече време има украинското командване да подготви своите центрове на населението за настъпващите вражески сили. 

* Коментарът на Джонатан Джаксън - старши преподавател по професионална политика и сигурност във Факултета за социални науки в Бирмингамски градски университет, е публикуван от БГНЕС