Северна Македония се обвърза да промени своята конституция. Очакваме скорошни местни избори. Вероятно няма да са по-рано, но очакваме това да се случи възможно най-скоро.

Такова заявление направи еврокомисарят по разширяването Марта Кос в интервю за Радио „Свободна Европа“.

Тя също така е на мнение, че нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия е условие и двете страни да се доближат до европейското семейство.

Кос е в Босна и Херцеговина (БиХ) на тридневно посещение, където се срещна с представители на властите на страната, неправителствени организации и млади хора.

Преди пристигането ѝ в БиХ, Милорад Додик, президент на Алианса на независимите социалдемократи и бивш президент на Република Сръбска (РС), обяви, че представители на управляващата партия на ниво БиХ няма да се срещнат с нея.

В интервюто Кос говори за факта, че БиХ трябва да изпълни условията, поставени ѝ, за да се доближи до членство и да получи пари от Плана за растеж, и че голямата отговорност е на политиците в БиХ за преодоляване на настоящата безизходица.

Правителството на Северна Македония твърди, че няма да приеме конституционните изменения без гаранции от България. Като се има предвид личното Ви участие в двустранния въпрос, имало ли е някакви скорошни развития и какви са рисковете от продължителен застой за страната?

„Да, точно така. Както казахте, Северна Македония се ангажира да промени Конституцията. Очакваме скорошни местни избори. Вероятно няма да е по-рано, но очакваме това да се случи възможно най-скоро. И да, споменавате двустранни въпроси, които имаме в процеса на присъединяване. Трябва да направим всичко възможно тези двустранни въпроси да не повлияят на процеса на присъединяване на страните кандидатки, но това се случва отново и отново. А това означава огромно участие от наша страна, от Европейската комисия, но и от държавите членки. И има много други страни, не само Европейската комисия, които сега разговарят с България, а не с Македония“, каза Кос.

Казахте, че пътят на Косово към ЕС минава през диалог със Сърбия. Този процес обаче също не е много активен. До каква степен ЕС вижда действащия министър-председател Албин Курти като надежден партньор в тези разговори и какви конкретни стимули може да предложи Брюксел, за да продължи Косово да участва в диалога?

„Косово е в групата от шестте страни от Западните Балкани, както казах, в моя портфейл, и нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия е условие и двете страни да продължат процеса на присъединяване. И ние работим по този въпрос, по-специално със заместник-председателя, нашия върховен представител Кая Калас. Постоянно сме ангажирани със Сърбия по този въпрос, по-малко с Косово през последните няколко месеца, защото все още можем да очакваме то да получи ново правителство. Но това е един от приоритетите в целия процес на Западнобалканската шестица“, отвърна тя.

По-рано заявихте, че няма смисъл да разговаряме с Милорад Додик. Но той все още се опитва да се наложи като лидер на Република Сръбска. Страхувате ли се, че игнорирането му и игнорирането на диалога с него може да влоши нещата?

„Нуждаем се от Република Сръбска, за да можем да продължим напред с цяла Босна и Херцеговина. Това беше възможно в миналото и се надявам, че ще бъде възможно и в бъдеще“, каза еврокомисарят.

Значи мислите, че не можете да говорите с него?

„Не искам да говоря с него“, посочи тя.

Да, но как може да се преодолее тази блокада, причинена главно от действията на Република Сръбска? Като се има предвид, че споменахте, че Босна и Херцеговина не отговаря на очакванията от нея.

„Това е в ръцете на вашата страна. Знаете, когато Босна и Херцеговина получи статут на кандидатка и Република Сръбска допринесе за това, този статут идва с отговорност и ангажимент от двете страни. Това означава, че сме готови да подкрепим Босна и Херцеговина по европейския ѝ път, но има и условия, които трябва да бъдат изпълнени. Така че, ако вашата страна не иска да продължи, ако вашите политици не могат да постигнат споразумение, тогава не можем да продължим. Но аз не искам това да се случи, защото вече съм в Босна и Херцеговина от два дни и ще остана още един, и навсякъде виждам желание Босна и Херцеговина да следва европейския път. Така че, мисля, че има голяма отговорност върху вашите лидери в страната. Както във Федерацията, така и в Република Сръбска“, отговори Кос.

„И това е ключов въпрос за мен, защото ако чувствах, че хората, гражданите на Босна и Херцеговина, не искат да бъдат част от ЕС, това щеше да е различна ситуация. Но вероятно знаете, че проведохме проучване и че проучването потвърди, че 67% от гражданите на Босна и Херцеговина, като цяло, искат членство в ЕС. А това е много“, обясни тя.

Да, исках да кажа, че гражданите, повечето от тях, са за ЕС, но ние все още зависим от политиците и техните действия.

„Знаете ли, вероятно сте ме чули да казвам това, цитирайки Шарл дьо Гол, който някога е казал, че политиката е твърде важна, за да бъде оставена на политиците. Нуждаем се от повече подкрепа и ние имаме тази подкрепа. Разбира се, знаете, на всеки четири години на парламентарни избори избираме хора, които ни представляват в парламента. Но, знаете ли, процесът на присъединяване, ставането член на ЕС, е много повече от просто работа с правителството или парламента. Това е ангажирането на вас, медиите, които сте много важна връзка между държавните институции и народа. Без вас никоя демокрация не може да функционира. А след това имаме сериозни организации на гражданското общество“, заяви тя.

Вчера казахте, че отговорът на ЕС е твърд и недвусмислен, когато става въпрос за нови предизвикателства и противоконституционни и сепаратистки закони и инициативи, приети в ентитета Република Сръбска. Но смятате ли, че осъждането и посланието, че законите трябва да се спазват, са достатъчни в този момент? Има ли други механизми и ако да, ще ги използва ли ЕС, ако вътрешнополитическото напрежение в Босна и Херцеговина ескалира?

„Току-що казах това, което беше посочено в заключенията на Съвета миналата година, и също така исках да покажа, че ЕС зачита териториалната цялост, конституционния ред и суверенитета на Босна и Херцеговина. Мерки, не казах мерки. Когато говорим за отношенията между ЕС и Босна и Херцеговина, сътрудничеството или евентуалното сътрудничество, или бъдещото сътрудничество, се основава на два стълба. Единият е процесът на присъединяване, в който не можем да продължим, защото Босна и Херцеговина трябва да направи много малки стъпки до края. И след това е Планът за растеж. План за растеж, който е отделен и представлява отделен финансов механизъм, където предлагаме на Босна и Херцеговина един милиард евро, но и ние сме заседнали тук. Не бих говорила за мерките, но е ясно, че има някои условия, които политиката в Босна и Херцеговина трябва да изпълни, ако искаме да продължим напред“, отвърна Кос.

Трябва да ви попитам, предвид ситуацията, която имаме днес в Република Сръбска, и всичко, което беше обявено от тази единица, кой ще бъде гарант за стабилност, ако политическите лидери постоянно поставят под въпрос суверенитета, териториалната цялост и институционалния ред?

„Интересно е, че чуваме този въпрос отново и отново. Кой може да бъде най-добрият гарант за това, което се случва в Босна и Херцеговина? Вие сте. Знаете, вие сте. Това е красотата на целия процес на присъединяване, ако мога така да се изразя. ЕС помага, не само като инвестира пари, но е готов да ви помогне да имате стабилни икономики, да имате институции, които могат да запазят и защитят демокрацията, върховенството на закона и правата на човека. Ние сме тези, които искаме да ви помогнем да направите институциите си достатъчно силни. И ще бъда много щастлива, ако това намерение бъде още по-силно изразено тук. Ще бъда най-щастливият човек, когато Босна и Херцеговина вече няма да се нуждае от международен надзор, защото това ще означава, че ще можете да вземете съдбата си в свои ръце. И ние сме готови да помогнем. Това, от което се нуждаем, е, ако искаме да можем да започнем процеса на присъединяване веднъж завинаги, да ви помогнем да станете силни и да вземете съдбата си в свои ръце“, обясни тя.

Можете ли да отговорите на един въпрос, свързан със Сърбия и последните новини за полицейската акция в Молдова? Твърди се, че организирани от Русия, няколко или повече от 100 души, ако не се лъжа, са били арестувани за организиране на лагери на територията на Сърбия, чиято цел е била да се дестабилизира Молдова и да се повлияе на предстоящите избори в Молдова. Миналата година имахме ли подобна ситуация с Босна?

„Наясно сме с това и в този конкретен случай сега незабавно разследваме какво конкретно, кой, кога, как е било възможно това. Но като цяло това, което знаем за тези случаи, е огромна заслуга за молдовското правителство, което показа, че е устойчиво и способно да се бори срещу силите, които биха искали страната да се отклони от европейския път или които биха искали Европейският съюз да се разпадне. И съм благодарна, че попитахте за Молдова, защото прекарах много дни там. Следващата седмица имат ключови парламентарни избори. А Молдова, всички научихме толкова много миналата година, когато имаше президентски избори и референдум за ЕС. И се гордея, че Европейският съюз за първи път разполага т.нар. хибриден екип за бързо реагиране. Това е екип от наши експерти от Брюксел и държавите членки, които помагат на правителството в Молдова“, каза еврокомисарят.

И след това анализирахме и руските наративи. Какви лъжи разпространяват, какви инструменти използват. Знаем точно откъде са купили гласове, колко пари са внесли в страната, колко пари са депозирали в банковите си сметки. Така виждам какво означава да се защитава демокрацията и институциите.

„Всички ние, както в Европейската комисия, така и в държавите членки, научихме, че в бъдеще трябва да се екипираме много по-добре, за да можем да се борим срещу тази информация. И в тази връзка, знаете ли, ние на ниво Европейската комисия ще приемем специален демократичен щит. Ще имаме специална програма за устойчивост на медиите. Днес обявих, че до края на 2027 г. сме отпуснали 7 милиона евро за медиите в Босна и Херцеговина, за да могат те да бъдат устойчиви, за да могат да функционират и да вършат това, което всъщност е вашата основна роля, а именно да гарантирате, че гражданите получават добра и точна информация, а не лъжите, които се разпространяват от Русия и вероятно някои други държави“, заяви Кос./БГНЕС