Космическият телескоп „Хъбъл” разкри рядка галактика със светещо сърце, съобщи сайтът Спейс.
Галактиката NGC 612 не е толкова масивна, колкото Млечния път, но е впечатляваща по няколко други причини.
Ако някой смята, че е стресиращо да си представи мащаба на Слънцето, което е 330 000 пъти по-голямо от Земята, то сега ветеранът „Хъбъл” разкрива ново изображение на нещо още по-внушително. Това е галактиката NGC 612, която е 1,1 трилиона пъти по-масивна от нашата централна звезда.
NGC 612 все пак отстъпва на нашата галактика Млечен път, която е приблизително 1,5 трилиона пъти по-масивна от Слънцето.
Галактиката NGC 612 обаче попада в няколко класификации, които я правят особено интересна за наблюдение.
Една от най-интересните ѝ характеристики е, че тя е активна. В активните галактики свръхмасивна черна дупка захранва централния регион, създавайки невероятно енергично галактично сърце. То на свой ред изхвърля струи газ със скоростта почти на светлината. В резултат на това централната област става толкова сияйна, че засенчва комбинираната светлина на всяка звезда в самата галактика, отбелязва БТА.
Въпреки че на новото изображение, уловено от „Хъбъл”, галактиката се вижда под страничен ъгъл, човек лесно може да придобие представа за зрелището в центъра ѝ. Друга забележителна характеристика е, че в тази област има т.нар. „централна изпъкналост”.
Изображението показва и „галактичния диск”, където, макар и рядко, в галактиката NGC 612 се раждат звезди. Наличието на изпъкналост и галактичен диск и липсата на спирални ръкави разкриват, че NGC 612 е лещовидна галактика. Тя се явява рядък пример за неелиптична галактика, която излъчва радиоемисии. Досега астрономите са открили само пет радиоизлъчващи лещовидни галактики като тази.
Фактор
Галактиката NGC 612 не е толкова масивна, колкото Млечния път, но е впечатляваща по няколко други причини.
Ако някой смята, че е стресиращо да си представи мащаба на Слънцето, което е 330 000 пъти по-голямо от Земята, то сега ветеранът „Хъбъл” разкрива ново изображение на нещо още по-внушително. Това е галактиката NGC 612, която е 1,1 трилиона пъти по-масивна от нашата централна звезда.
NGC 612 все пак отстъпва на нашата галактика Млечен път, която е приблизително 1,5 трилиона пъти по-масивна от Слънцето.
Галактиката NGC 612 обаче попада в няколко класификации, които я правят особено интересна за наблюдение.
Една от най-интересните ѝ характеристики е, че тя е активна. В активните галактики свръхмасивна черна дупка захранва централния регион, създавайки невероятно енергично галактично сърце. То на свой ред изхвърля струи газ със скоростта почти на светлината. В резултат на това централната област става толкова сияйна, че засенчва комбинираната светлина на всяка звезда в самата галактика, отбелязва БТА.
Въпреки че на новото изображение, уловено от „Хъбъл”, галактиката се вижда под страничен ъгъл, човек лесно може да придобие представа за зрелището в центъра ѝ. Друга забележителна характеристика е, че в тази област има т.нар. „централна изпъкналост”.
Изображението показва и „галактичния диск”, където, макар и рядко, в галактиката NGC 612 се раждат звезди. Наличието на изпъкналост и галактичен диск и липсата на спирални ръкави разкриват, че NGC 612 е лещовидна галактика. Тя се явява рядък пример за неелиптична галактика, която излъчва радиоемисии. Досега астрономите са открили само пет радиоизлъчващи лещовидни галактики като тази.
Още от Наука
Доброволци ще строят платформи за гнезда на пеликани и други птици в Атанасовско езеро
Природолюбители се събират на бригада, на която ще ремонтират и надграждат насипни острови в Южните солници и косят тръстика, за да покриват с нея платформите за гнездене на къдроглавите пеликани
Хиляди гигантски китове доплуваха до Гренландия заради топенето на ледовете
През лятото на 2024 г. в Гренландско море са доплували приблизително 4000 гърбати, 6000 ивичести и 6000 малки ивичести китове
Учени казаха коя е най-лошата година в историята на човечеството
Вулканичните изригвания – огромните драматични фойерверки от магма, газове и аерозоли стоят зад това, което учените наричат „вулканични зими“ – периоди, когато изригванията покриват небето с частици, които закриват слънцето, охлаждайки планетата и забавяйки самия живот.