19 Ноември, 2026

Невероятно зрелище в Космоса: Телескопът „Хъбъл” улови рядка галактика със светещо сърце

Невероятно зрелище в Космоса: Телескопът „Хъбъл” улови рядка галактика със светещо сърце
Телескопът "Хъбъл". Снимка: Уикипедия

Космическият телескоп „Хъбъл” разкри рядка галактика със светещо сърце, съобщи сайтът Спейс.

Галактиката NGC 612 не е толкова масивна, колкото Млечния път, но е впечатляваща по няколко други причини.

Ако някой смята, че е стресиращо да си представи мащаба на Слънцето, което е 330 000 пъти по-голямо от Земята, то сега ветеранът „Хъбъл” разкрива ново изображение на нещо още по-внушително. Това е галактиката NGC 612, която е 1,1 трилиона пъти по-масивна от нашата централна звезда. 

NGC 612 все пак отстъпва на нашата галактика Млечен път, която е приблизително 1,5 трилиона пъти по-масивна от Слънцето. 

Галактиката NGC 612 обаче попада в няколко класификации, които я правят особено интересна за наблюдение. 

Една от най-интересните ѝ характеристики е, че тя е активна. В активните галактики свръхмасивна черна дупка захранва централния регион, създавайки невероятно енергично галактично сърце. То на свой ред изхвърля струи газ със скоростта почти на светлината. В резултат на това централната област става толкова сияйна, че засенчва комбинираната светлина на всяка звезда в самата галактика, отбелязва БТА.

Въпреки че на новото изображение, уловено от „Хъбъл”, галактиката се вижда под страничен ъгъл, човек лесно може да придобие представа за зрелището в центъра ѝ. Друга забележителна характеристика е, че в тази област има т.нар. „централна изпъкналост”.

Изображението показва и „галактичния диск”, където, макар и рядко, в галактиката NGC 612 се раждат звезди. Наличието на изпъкналост и галактичен диск и липсата на спирални ръкави разкриват, че NGC 612 е лещовидна галактика. Тя се явява рядък пример за неелиптична галактика, която излъчва радиоемисии. Досега астрономите са открили само пет радиоизлъчващи лещовидни галактики като тази.
Сподели:
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации

Коментари (0)