19 Ноември, 2026

Предшественикът на човека се оказа с 200 000 години по-стар, отколкото се смяташе: какво откриха учените

Снимка: - Flickr/Ryan Somma

Находката е направена в главната кариера на Дримолен в Южна Африка, част от т.нар. „Люлка на човечеството“ –

Археолози описаха 18 нови вкаменелости на хоминини, сред които и втори фрагмент от череп на Homo erectus. Находката показва, че този вид се е появил в Южна Африка преди около 2 милиона години – с 200 000 години по-рано от досегашните оценки, съобщава Phys.org.

Сред откритите останки има и представители на вида Paranthropus robustus. Те показват, че този вид е претърпял микроеволюционни промени в отговор на климатичните въздействия.

Находката е направена в главната кариера на Дримолен в Южна Африка, част от т.нар. „Люлка на човечеството“ – един от най-богатите райони в света на останки от предшественици на човека.

Археолози от Университета „Ла Троуб“ в Австралия, заедно с колеги от Южна Африка и САЩ, са изследвали общо 18 вкаменелости от находището и са ги отнесли към видовете Homo erectus и Paranthropus robustus.

В изследването учените съобщават за първите останки от възрастен Homo erectus, открити в Дримолен и датирани на около 2 милиона години. Те са с 200 000 години по-стари от останките на възрастни представители на Homo erectus, открити на други места.

„Homo erectus е първият вид хоминини, който според общоприетото мнение на изследователите принадлежи към нашия род Homo и вероятно е наш пряк предшественик. Дримолен е запазил доказателства за първата поява на този вид преди 2 милиона години. Първоначално откритата вкаменелост DNH 134 обаче принадлежеше на дете на възраст между 2 и 4 години и съществуваше несигурност относно това как е изглеждал възрастният представител на вида“, обяснява авторът на изследването д-р Джеси Мартин.

Учените са потвърдили и че Paranthropus robustus е претърпял микроеволюция, в резултат на която между 2 и 1,8 милиона години назад са се развили по-големи зъби и по-силни дъвкателни мускули.

По думите на Мартин през същия период при Homo erectus се е развивал по-голям мозък, докато кътниците са ставали по-малки – промени, които вероятно са били свързани с консумацията на месо. При Paranthropus robustus размерът на мозъка е останал малко по-голям от този на шимпанзето, но кътниците са станали значително по-масивни, което е позволявало обработването на твърда и жилава храна.

Двата вида са обитавали една и съща територия и останките и на двата са запазени в пещерата Дримолен.

„Тези два вида човек са обитавали една и съща територия и и двата са запазени в пещерата Дримолен. Макар да знаем, че Homo erectus и линията, която в крайна сметка е довела до появата на нас, са надделели, преди 2 милиона години P. robustus е превъзхождал Homo erectus в Дримолен по численост повече от 10 пъти. По това време шансовете на нашите предци за оцеляване са изглеждали доста малки“, казва Мартин.

По-рано в Китай беше открит вкаменен череп на възраст около 1 милион години. След цифрова реконструкция на повредения образец учените стигнаха до извода, че основните линии в човешката еволюция вероятно са се разделили значително по-рано, отколкото се смяташе досега.

 

faktor.bg

Сподели:
Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата

Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата

Светът се насочва към затопляне от 2,7°C до края на века. Нов анализ на Carbon Brief разкрива кои държави са най-големите исторически износители на въглеродни емисии, защо САЩ остават извън челната десетка и каква е позицията на България в глобалната климатична сметка.

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.

Коментари (0)