Д-р Конрад Клевинг*, Дойче веле

Косово се възприема както от мнозинството, така и от малцинствата като проект за национална държава. Опитът на Запада да организира страната като мултиетническа просто не е убедителен, смята д-р Конрад Клевинг.

Косово е малка държава с население от едва 1,6 милиона души. Въпреки това парламентарните избори там, които ще се проведат на 9 февруари, може да имат фундаментални последици за целите Балкани и дори отвъд тях.

Добре е предупредителните знаци да не бъдат игнорирани - особено от Брюксел, Берлин и другите западни столици. Тези знаци посочват доколко проектът за косовската държава може да бъде контролиран и отвън. Предизборната кампания също по впечатляващ начин илюстрира доколко има социална основа за двустранния диалог между Косово и Сърбия, в който ЕС е посредник. С оглед на геополитическата ситуация в момента, това засяга и Европа.

Различните флагове и национални символи, които партиите в Косово развяват на предизборните си събития, играят ролята на своеобразен гид за ситуацията в страната. Партия "Самоопределение" на настоящия премиер Албин Курти навярно отново ще спечели изборите. Митингите на партията изглеждат изцяло насочени към Курти. На събитията обаче се развяват албански флагове, такъв имаше и на сцената на събитие в град Дяково. Националният флаг на Косово липсваше.

След като Курти влезе в залата, всички запяха албанския химн. Този на Косово не би могъл да се пее, тъй като няма текст. Това беше вписано в конституцията на страната, а идеята е да отразява мултиетническия ѝ характер.

"От край до край"

"Самоопределение" демонстрира пристрастие към косовската музика само през популярни песни. Патриотичните песни обаче винаги споменават "всички албанци".

В речите на Курти преобладават други неща: Той хвали борбата с корупцията и гради една представа за демократичен прогрес и справедливост в Косово. Важен е и слоганът на партията, който означава "От край до край". Ясно е какво се има предвид - Косово иска цялата му територия да е суверенна косовска земя.

Опозицията на Сърбия, която твърди, че Косово е нейна територия, е отхвърлена. Същото важи и за опитите на САЩ и ЕС да убедят Косово и Сърбия, че трябва да постигнат споразумение чрез мирен диалог.

Различните сигнали на опозицията

На митингите на най-голямата опозиционна партия - Демократическата партия на Косово (ДПК) ситуацията е малко по-сложна, отколкото на доминираните от албански символи събития на "Самоопределение". Албанският флаг също е представен тук, но в еднакви количества с флага на Армията за освобождение на Косово - паравоенната организация от 1990-те години. На митингите на ДПК се развява и официалният флаг на Косово, както и американското знаме. Какво е посланието? Албанското е водещо, ние се борихме за страната и я освободихме, а от западна страна ЕС няма значение, но САЩ имат.

Само Демократичната лига на Косово (ДЛК) се представя като продържавна. Тя е продължение на бившата косовско-албанска колективна партия на паралелната държава от 1990-те години, която беше ръководена от Ибрахим Ругова и се противопоставяше на сръбското потисничество. Държавното знаме, партийното знаме и знамето от 1990-те години на миналия век се развяват там.

Концепцията за мултиетническа държава не среща подкрепа

Партиите на сръбското малцинство изобщо не споменават Косово като държава. Хората със сръбско самосъзнание съставляват по-малко от пет процента от населението, което означава, че дори най-голямата от партиите - Сръбската листа - която е тясно свързана с управляващата Сръбска прогресивна партия в Сърбия, е твърде малка за големи митинги. Но пък има предизборни реклами, знамена и плакати. Те показват само символи, които трябва да се разбират като "чисто сръбски".

Но какво е посланието към западните участници, които де факто подкрепят държавността на Косово от 1999 г. насам? Вероятно преди всичко: Косово се възприема както от мнозинството, така и от малцинствата като проект за национална държава, подобно на почти всички други европейски държави. Опитът на Запада да организира страната като мултиетническа и да ограничи символичната ѝ връзка с мнозинството от населението просто не е убедителен. А тези, които искат да насърчат държавната стабилност на Косово, не бива да подкопават демократичната подкрепа за правителството, като го принуждават да постигне споразумение със съседна държава, която разглежда елиминирането на Косово като цел, заложена в конституцията.

В противен случай едва ли може да бъде избегнато по-нататъшно укрепване на управляващия национално-политически популизъм - заедно със засилена конфронтационна позиция не само по отношение на Сърбия, но и по отношение на препоръките и изискванията на ЕС, както и произтичащият от тях потенциал за дестабилизация.

*Д-р Конрад Клевинг е историк към Института за изследвания на Източна и Югоизточна Европа "Лайбниц". Управлението и държавността в Югоизточна Европа от XIX в. насам, както и албаноезичният регион, са сред основните теми в работата му.