Над 2 млн. избиратели в Косово отиват до избирателните секции в неделя, 9 февруари, за да изберат новия състав на 120-местния парламент в Прищина.

Вотът се смята за важен тест по отношение на действащия министър-председател Албин Курти от партията „Самоопределение“, който се стреми към нов мандат.

Макар че на изборите в неделя, 9 февруари, ще се избират депутати, в центъра на вниманието е надпреварата за премиерския пост. Срещу Курти ще се изправят Бедри Хамза от Демократическата партия на Косово (ДПК), Лумир Абдиджику от Демократическата лига на Косово (ДЛК) и Рамуш Харадинай от Алианс за бъдещето на Косово (АБК).

Опозицията, която е силно разединена, сочи с пръст Курти заради икономическото състояние на страната, което смята за разочароващо. Курти обаче следва неотменно твърдата си политика спрямо Сърбия и това му печели популярност, особено сред по-младите поколения.

Последните социологически проучвания дават на неговата партия над 50% подкрепа, колкото и на предишните избори през 2021 г.

От обявяването на независимостта от Сърбия през 2008 г. досега Косово е имало шест правителства и петима различни министър-председатели. Нито един от тях не управлявал в продължение на пълен мандат освен Албин Курти. Категоричната победа на „Самоопределение“ през 2021 г. му позволи да състави самостоятелно правителство.

Тези избори бяха съкрушителни за политическите му опоненти. Някога доминиращите партти ДПК и ДЛК се сринаха съответно до 17 и 12% от гласовете в сравнение с над 50% за „Самоопределение“.

Мандатът на Курти беше белязан от категоричната му позиция спрямо Сърбия и нейния президент Александър Вучич. Особени проблеми имаше в четирите общини със сръбско мнозинство в северната част на страната - Лепосавич, Звечан, Зубин Поток и Северна Митровица.

Международната общност често критикува политиката на Курти срещу ръководените от Сърбия институции в районите със сръбско мнозинство.

През юни 2023 г. Европейският съюз наложи наказателни мерки срещу Косово, след като етнически албанци спечелиха кметските постове в четирите общини с преобладаващо сръбско население. Тогавашните местни избори бяха бойкотирани от сърбите. Последваха ожесточени протести през месец май и нападения срещу миротворците на НАТО в Косово. Десетки от тях бяха ранени.

На 24 септември 2023 г. тежковъоръжена сръбска група нападна косовската полиция в село Банска, община Звечан, и уби един полицай. За атаката беше използван и сръбски манастир. Косово определи нападението за терористичен акт и обвини Сърбия, че пряко е участвала в арганизацията му. Отговорност пое бившият политик и бизнесмен от Северно Косово Милан Радойчич, съюзник на президента Александър Вучич. Косовските власти искат неговото екстрадиране, но Белград отказва да го направи.

За неделния вот в Косово ще отворят около 903 избирателни секции. Общо 1280 кандидати ще участват във вота, представляващи политически партии, коалиции и граждански инициативи. Политическите партии трябва да преминат 5-процентния праг, за да влязат в парламента. /БГНЕС