Противно на популярното схващане, че „повече сън е по-добре“, ново мащабно международно изследване показва, че прекалено дългият сън може да е по-вреден за здравето дори от недоспиването. Според анализ на учени от Университета Земелвайс в Будапеща, редовният сън от над 9 часа повишава риска от смърт с цели 34%, докато недостигът на сън под 7 часа го увеличава с 14%.
Проучването обхваща данни от над 2,1 милиона души, събрани в рамките на 79 международни изследвания. Специалистите изследват не само продължителността на съня, но и как тя се отразява на смъртността според пола. Резултатите сочат, че мъжете, които спят по-малко от 7 часа, са с 16% по-застрашени, докато при дълъг сън над 8 часа рискът скача до 36%. При жените съответните стойности са 14% и 44% – още по-драстични.
Защо дългият сън е опасен?
Експертите посочват няколко възможни обяснения. Един от водещите фактори е, че прекалено дългият сън често е симптом, а не причина – той може да сигнализира за скрити здравословни проблеми като възпалителни процеси, хормонален дисбаланс, депресия, сърдечно-съдови заболявания или слаб имунен отговор. С други думи, хората, които спят твърде дълго, може вече да страдат от хронични състояния, които ги правят по-уязвими.
Освен това продължителният сън се свързва с намалена физическа активност, влошен метаболизъм и по-висок риск от затлъстяване и диабет тип 2. Той често води и до нарушаване на циркадния ритъм, което пък оказва влияние върху кръвното налягане, нивата на кортизол и инсулинова чувствителност.
„Дългият сън не е непременно регенеративен. Той често е компенсаторен механизъм, свързан с други, вече налични здравословни рискове“, коментира д-р Дьорд Пюребъл, директор на Института по поведенчески науки и съавтор на изследването.
Хроничният недостиг на сън обаче също остава заплаха. Авторите на изследването подчертават, че липсата на сън е глобална епидемия. Милиони хора по света системно спят под здравословния минимум от 7–8 часа заради натоварени работни графици, работа на смени, прекомерно излагане на изкуствена светлина (особено синя светлина от екрани) и постоянен дигитален стрес.
Недоспиването е пряко свързано с увеличен риск от инсулт, диабет, хипертония, тревожност, депресия и дори рак. Още една червена лампичка е връзката между съня и инсултите.
Второ изследване от същия екип се фокусира върху тази релация - продължителност на съня и риска от инсулт. Според резултатите, хората, които спят по 5–6 часа, имат с 29% по-висок риск от инсулт и с 12% по-голяма вероятност да умрат вследствие на него. Още по-плашещи са данните за тези, които спят над 8 часа – рискът им от инсулт е с 46% по-висок, а вероятността за летален изход – с 45%.
„Инсултът остава една от водещите причини за смърт и инвалидност. Променливи фактори като сънят трябва да бъдат интегрирани в здравните стратегии за превенция“, категоричен е д-р Балазс Дьорфи, ръководител на Катедрата по биоинформатика и старши автор на проучванията.
Най-рисковите групи, при които прекалено дългият или прекалено краткият сън е свързан с повишен риск от летален изход, според специалистите и научните изследвания, включват:
1. Хора с хронични заболявания
Сърдечно-съдови заболявания – дългият сън често съпътства състояния като хипертония, застойна сърдечна недостатъчност или исхемична болест на сърцето. Тези хора са особено уязвими към летален изход при сън над 9 часа.
Диабет тип 2 – нарушената гликемична регулация често е свързана с влошено качество на съня, а оттам и с по-висок риск от смъртност.
Затлъстяване – наднорменото тегло често се съчетава с обструктивна сънна апнея, водеща до непълноценен сън и допълнителен риск.
2. Възрастни хора (над 65 години)
При тях дългият сън често е индикатор за влошено общо здравословно състояние, когнитивни нарушения или скрити неврологични процеси.
Възрастните са по-склонни да страдат от сърдечно-съдови инциденти, които се влияят от съня – като инсулт и инфаркт.
3. Хора с депресия и тревожни разстройства
Дългият сън при тях често не е „възстановяващ“, а израз на психическа изтощеност или бягство от реалността.
Депресивните състояния са независим рисков фактор за по-висока смъртност.
4. Жени в постменопауза
Изследванията сочат, че жените, които спят над 9 часа, са в още по-голям риск от мъжете – до 44% повишена смъртност.
Това вероятно се дължи на хормонални промени, повлияващи съня, кръвното налягане, метаболизма и имунната система.
5. Работещи на смени и с нередовен режим на сън
Те често страдат от нарушен циркаден ритъм, хронична умора, лоша метаболитна регулация и повишен стрес, което увеличава риска от инфаркти, инсулти и дори рак.
6. Социално изолирани или самотни хора
Самотата и социалната изолация са фактори, свързани с дълъг сън и депресивни състояния – комбинация, която може да доведе до повишена смъртност.
Сънят безспорно е жизненоважен за нашето физическо и психическо здраве. Но както недостигът му, така и прекомерното спане могат да се окажат неочаквано опасни. Новите научни данни подчертават необходимостта от златната среда – около 7–8 часа сън, адаптирани към индивидуалните ни нужди и биологичен ритъм.
Продължителният сън често не е признак за добро здраве, а симптом на скрити заболявания, психически натоварвания или неправилен начин на живот. Затова е важно да не пренебрегваме сигналите, които тялото ни дава, и да търсим баланс не само в храненето и движението, но и в почивката.
Коментари (0)