Светослав Пинтев

Тържествено събрание по повод 24 май се проведе в Българската академия на науките, както писахме.
Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил произнесе академично слово за празника и припомни, че Българската академия на науките е дълбоко свързана с Българската православна църква още от годините на своето създаване, съобщи БТА.

Кой знае защо никъде нямаше цитат от този академичен принос. Безспорно е интересно да научим повече по темата, но не ни е дадено – ако не сме от БАН.

Още по-любопитно ще е, ако някой се сети да направи академично изследване за руското влияние в тези две институции. Аз, например, съм чувал, че редица видни академици и професори редовно се кълнат във вярност към Кремъл пред някои руски граждани у нас, между които и една дама, която се титулува „графиня“. Казват, че тези „учени“ пожелават успех във войната срещу Украйна. И това не е случайно... За руското влияние в църквата дори няма да отварям дума.

Във Фейсбук тези дни няколко човека с академични титли доказват с дълги писания, че св. св. Кирил и Методий не са били българи – което е добре известно. Поне няма исторически доказателства за това. Смущаващото е, че същите видни учени твърдят, че те са византийци. А такава народност изобщо не е съществувала, както също е добре известно. Би трябвало да го знаят и в академичните среди.

Изразът „византийски“ е употребен за първи път от Йероним Волф през 1557 г. и се ползва в историческата литература след издаването на парижкия историографски корпус Corpus Byzantinae historiae (1645–1711 г.).

 И така, Византия е съвременното название, с което учените за яснота означават Източната Римска империя. В нея са живеели малкото останали римляни, гърци, българи, евреи, венецианци, генуезци, траки, хуни, сарацини – какви ли още не, но не и някакви византийци. Още не са били измислени, не за друго.

Което не пречи на авторите да доказват със забележителна пламенност, че светите братя не са българи, а точно византийци... Бреех. А делото им пък съвсем нямало нищо общо с България – правели всичко като същи византийци, моля ви се.

За тези „специалисти“ няма никакво значение, че още от древността българите тачат солунските братя, а не някой друг.

Защо ли е този напън да ги направят византийци?

Неволно се сещаш за напъните на Русия да е Трети Рим, нова Византия и пр. безумства. 

Заместник-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов откри празника, за който писахме в началото, в зала „Проф. Марин Дринов“ с откъс на старобългарски език от "За буквите" на Черноризец Храбър. А трябваше да им го прочетат на съвременен български. Този цитат например:

    „Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: ‘Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?’, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: ‘Кой ви е създал азбуката или превел книгите?’, всички знаят и в отговор ще рекат: ‘Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите, и брат му Методий.’ И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса, българския княз, и на Растица, моравския княз, и на Коцел, блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света.“

Черноризец Храбър го е казал, без да го е грижа какви са точно, но днес има по-големи специалисти.

Българите свързват празника дори с борбата си за политическа свобода. Един от първите, които изразяват тези идеи, бе поетът-революционер Христо Ботев, както отбелязва проф. Донка Петканова.

На 11 май 1867 г. в двора на Калоферското училище той говори пред учениците и съгражданите си. В тази реч пламенно призовава народа да следва примера на Кирил и Методий в борбата за народна свобода и културна независимост.

В Румъния Ботев пише цяла статия по повод празника на двамата братя. Ето какво казва:

    „В историята на почти всички народи се срещат такива личности, на които деятелността е имала общочовешки характер и затова по своето всемирно значение заслужават почит и уважение. И в историята на нашия потъпкан днес народ се срещат страници, в които българският гений е записал такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли някога си вещо в историята на човешкия напредък, и които, разбира се, трябва да възбуждат почит и уважение не само в душата на нашето младо поколение, но и на всеки честен, искрен и признателен славянин. Едно от тия събития, без съмнение, е кръщението на българския народ, което, от една страна, ако и да пренесе заедно със себе си из Византия началото на нашето политическо падение, но, от друга страна, постави началото на оная знаменита в старото време славянска култура, за която възпоминанията днес сближават и въодушевяват с взаимна симпатия почти всички славянски племена. Така 11 май стана празник народен, празник, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който трябва да ни въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение.“

Какво не е ясно?