Новосъздалата се ситуация с двама претенденти бележи началото на нов етап в надпреварата за президентска номинация на Демократическата партия. Този етап започва днес, седмица след като Джо Байдън спечели предимство в резултат на бърза консолидация на умерените избиратели и тези, които подкрепят естаблишмента, а Бърни Сандърс успя да се наложи над Елизабет Уорън като последна надежда на прогресивната левица.

Ето кои са главните въпроси в навечерието на първичните избори в шест щата, в които трябва да се разпределят 352-ма делегати (за партийния конгрес през лятото) между Байдън и Сандърс:

1. Може ли Сандърс наистина да догони Байдън?

След мощния импулс, който Байдън получи в т.нар. Супервторник, когато спечели надпреварите в 10 от гласувалите 14 щата, бившият вицепрезидент има 664 делегати срещу 573 на Сандърс, според изчисления на Асошиейтед прес, като известен брой делегати все още не са разпределени. Изоставането на Сандърс не е непреодолимо, като се има предвид, че за номинацията са необходими 1991 делегати. Но задачата пред сенатора от Върмонт е по-тежка, отколкото може би изглежда, като се вземе под внимание, че демократите използват пропорционална система за разпределение на делегатите, а не модела "всичко за победителя", както е при републиканците.

Мичиган и Вашингтон - двата щата с най-големи делегатски групи, за които сега е битката, са от критично значение. Сандърс победи Хилари Клинтън и в двата преди четири години, като победата в Мичиган му даде тласък да продължи кампанията си до края на първични избори през юни. Въпреки това той не успя да догони Клинтън.

След Мичиган през 2016 г. Сандърс отбеляза най-големите си победи (над Клинтън) в партийни събрания в три щата: Айдахо (плюс 13 гласа за Сандърс), Юта (плюс 21) и Вашингтон (плюс 47).

Лошата новина за Сандърс е, че тази година Юта премина към първични избори в "супервторника", така че делегатите от този щат са вече разпределени. Вашингтон и Айдахо провеждат първични избори днес с по-масова и по-непредсказуема активност, отколкото през 2016 г. Дори ако Сандърс спечели в тези щати, за него ще бъде трудно да повтори разликите, с които победи Клинтън. Така на по-късните етапи на (номинационния) процес за кандидата, останал на второ място, ще става все по-трудно да догонва лидера по брой на делегатите.

Както казва бившият кандидат Андрю Янг: "Всичко е просто въпрос на аритметика".

2. Ако не се открие реален шанс, ще продължи ли протестната кампания на Сандърс?

Главните помощници на Сандърс, гледайки назад към 2016 г., признават, че демократичният социалист участва в кампанията с цел да изложи позициите си и не е очаквал тя "да разцъфти" така, както реално се получи. Какво означава това, в случай, че всеки реален шанс бъде изчерпан? Ако Сандърс остане в кампанията и неговите страстни поддръжници продължат да го подкрепят, ще действат ли те по-скоро като рупори на неговите прогресивни послания, или като агресивни бунтовници, атакуващи Байдън?

Сандърс и Байдън се придържат главно към различията си по политики и визии. Но Байдън дава да се разбере, че следи онова, което най-гласовитите поддръжници на Сандърс казват в социалните медии. "Зная, че ще получа много предложения как да отвърна на все по-негативната кампания, която "братята на Бърни", както подозирам, ще водят", каза Байдън пред група донори през уикенда. "Но ние не можем да разкъсаме нашата партия и да преизберем Тръмп. Трябва да внимаваме с топката", отбеляза той.

3. Къде ще отидат поддръжниците на Елизабет Уорън?

Сенаторката от Масачузетс Елизабет Уорън се кандидатира като прогресист в идеологическия коридор на Сандърс. Месеци наред тя избягваше да конкретизира своето предложение за всеобщо здравно осигуряване, повтаряйки едно просто изречение: "Аз подкрепям Бърни".

Но помощниците на Сандърс и Байдън винаги тихомълком са приемали, че електоралната база на Уорън се препокрива повече с тази на кандидати като Пийт Бутиджидж, Ейми Клоубъшар и Камала Харис, всеки от които е по-умерен и по-"системен" от Сандърс. Иначе казано, "културната среда" на Уорън - бели градски жители с висше образование - бе по-важна от нейната идеологическа линия.

Този фактор работеше добре за Сандърс, докато броят на претендентите бе голям. Сега обаче това не му помага много, след като "супервторникът" очерта тенденция, според която няма ясно преливане на поддръжниците на Уорън към Сандърс. Всъщност, има данни, че някои от нейните привърженици предпочитат Байдън още преди Уорън да е обявила прекратяване на кампанията си, което се видя от победата на Байдън в нейния щат Масачузетс.

4. Избирателна активност: Ще продължи ли формирането на коалиция "анти-Тръмп", за изборите през ноември?

По-изненадваща от цялостната победа на Байдън в "супервторника" бе коалицията, стояща зад нея.

Във Вирджиния (през 2020) гласуваха 500 000 избиратели повече, отколкото на първичните избори през 2016 г. Това не помогна на Сандърс, който стана свидетел как неговият процент падна от 35 през 2016 г. на под 25 сега. Байдън, напротив, събра 200 000 гласа повече, отколкото Хилари Клинтън преди 4 г. За този ръст допринесоха както очакваната му подкрепа сред афроамериканците, така също и много бели избиратели в северната част на щата, които са фактически предградия на столицата Вашингтон.

В Северна Каролина броят на гласувалите за демократите нарасна със 180 000 при същите тенденции сред избирателите от градовете и от предградията. Тези тенденции в два от т.нар. "колебаещи се" щати за изборите през ноември говорят за разширяване на демократическия електорат, дълбоко разочарован от президента Доналд Тръмп.

Електоралното разнообразие в Мичиган - с много афроамериканци в Детройт, с расова и етническа пъстрота в предградията на Детройт и с големи общности от избиратели от работническата класа - ще даде още една обща избирателна картина в такъв "колебаещ се" щат, която да подхрани ентусиазма на тази коалиция.

5. Ще се отклонят ли неюжните чернокожи избиратели от електоралните тенденции в Юга?

Афроамериканците излязоха да гласуват за Байдън в огромни маси през "супервторника", което му помогна да спечели един оспорван първичен вот в Тексас и с големи разлики в Алабама, Северна Каролина и Вирджиния. Дали тази тенденция ще се прояви и извън Юга, може да се окаже решаващо за изхода в Мичиган и Мисури.

В Детройт, най-големия град в Мичиган, над 78 на сто от жителите са чернокожи. Афроамериканци ще решат вота и в Сейнт Луис и Канзас сити. Сандърс вероятно ще се надява на младия чернокож електорат. Според статистиката на АП за разпределението на гласовете в "супервторника", чернокожите, по-млади от 45 г., са гласували поравно за сенатора и за Байдън.

По-възрастните афроамериканци обикновено гласуват по-масово. Байдън очаква голяма победа в Мисисипи, където афроамериканците в голямото си мнозинство ще гласуват за демократите. В съседния щат Алабама миналата седмица над 7 от всеки 10 чернокожи избиратели гласуваха за Байдън.

6. Кой ще консолидира гласовете на работническата маса?

Мичиган има повече от достатъчно синдикални членове, които да преобърнат едни първични президентски избори - около 600 000 според федералната статистика. И Байдън, и Сандърс претендират да са кандидати на хората на труда: Байдън повече чрез отношенията си със синдикалните лидери, а Сандърс - чрез директни послания към работниците.

Сандърс спечели повече от този "микс" в Невада. Ръководството на Кулинарния синдикат там направи реверанс към Байдън, критикувайки неговата визия за всеобщо здравно осигуряване, но синдикалната членска маса не подкрепи тази позиция и в целия район на Лас Вегас Сандърс получи подкрепата на редовите членове.

Сандърс вероятно ще трябва да повтори същото в Мичиган, където най-важната синдикална групировка - Обединените автомобилни работници - не е обявила кого подкрепя.

(Асошиейтед прес/БТА)