Даниел Смилов, Дойче веле

Кой управлява България през последните четири години? Отговорът на този въпрос изглежда лесен - управляваха ГЕРБ и "Обединените патриоти" (ОП). След напускането на "Атака" обаче ГЕРБ и ОП изпаднаха във формално малцинство. Затова се наложи модел на управление, станал популярен като “ГЕРБ плюс патерици”, като някои от тези помагачи бяха официални (самите ОП), а други (Воля, ДПС и независими депутати) бяха неофициални или “скрити” коалиционни партньори. Всички тези термини - “патерици”, “скрити коалиционни партньори” и т.н., са журналистически квалификации и затова е време да се направи по-систематичен анализ на ролята на въпросните партии в управленското мнозинство. Защото всяка една от тях има специфична функция за запазването на кабинета “Борисов 3”.

1. Партии, подкрепящи ГЕРБ за бюджета и при вот на недоверие (ОП, Воля, независими депутати)

Най-видимата подкрепа за едно парламентарно мнозинство е при гласуването в негова полза при вот на недоверие, при приемането на бюджета и при смяна на министри. ОП, разбира се, като формален коалиционен партньор на ГЕРБ винаги подкрепяха управлението при тези гласувания. ДПС пък внимаваха винаги да са против ГЕРБ при такива гласувания: само веднъж индиректно са ги подкрепили, осигурявайки кворум при смяната на министър Порожанов през май 2019. Математиката показва, че инцидентна подкрепа за създаването на мнозинство по тези въпроси е идвала от Воля и “независимите депутати” - тоест, тези депутати от "Атака", които напуснаха мнозинството.

Парламентарната игра е сложна - понякога е достатъчно помагачите да не гласуват “за” вот на недоверие и така да гарантират, че опозицията няма да събере гласовете, необходими за сваляне на кабинета. А понякога е необходимо просто да осигурят кворум за взимане на решение. Но така или иначе без тяхното съдействие управление “Борисов 3” изобщо не би могло да има. Особено интересен беше казусът, при който Воля подкрепи ГЕРБ за внасянето на проект за нова конституция (без Веселин Марешки да го е чел, по неговите думи). Макар формално това да не беше вот на недоверие, без задействането на плана “Велико народно събрание” третият кабинет на Борисов едва ли щеше да оцелее през септември 2020.

2. Партии, подкрепящи ГЕРБ при отхвърляне на вето на президента (ОП, ДПС, Воля, независими депутати)

Ветото на президента обикновено засяга най-важните и най-оспорваните законодателни проекти. През последните четири години президентът Радев използваше този инструмент много интензивно. ОП, официалният партньор на ГЕРБ, отново е бил най-лоялен при отхвърлянето на вето на президента, за което са необходими поне 121 гласа. Но на помощ системно е идвало и ДПС: за периода 2017-2020 ДПС 15 пъти е гласувало с ГЕРБ за отхвърляне на вето на президента и 9 пъти не е подкрепило Борисовата партия. В деветте случая, в които ДПС не подкрепя отхвърлянето, ГЕРБ и Патриотите са разчитали на Воля или независимите, за да достигнат заветните 121 гласа.

3. Партии, подкрепящи ГЕРБ за ключови законопроекти (ОП, ДПС, Воля, независими депутати)

Основната работа на парламентарното мнозинство е, разбира се, да приема закони. “Кове” закони е добър израз за 44-то Народно събрание, защото голяма част от законодателния продукт изглежда като произведен с тъп и тежък инструмент. Но шегата настрана - в “коването” на законодателството виждаме доста интересни тенденции. ДПС изглежда плътно интегрирано в управляващото мнозинство при приемането на най-важните законодателни инициативи на ГЕРБ. Има и случаи, в които ГЕРБ подкрепят знакови законодателни инициативи на ДПС, като например по въпросите за "вторичното разграбване” на КТБ и за медиите - законопроекти, изготвени от емблематичните за ДПС депутати Делян Пеевски и Йордан Цонев. А в най-куриозните случаи ГЕРБ и ДПС дори са формирали мнозинство и без ОП, какъвто е например случаят при разрешаването на неограниченото корпоративно финансиране на партиите.

ДПС подкрепя систематично ГЕРБ в следните сфери: антикорупционно законодателство, съдебна система, служби, разузнаване, банкова несъстоятелност, митници, енергетика, устройство на Черноморското крайбрежие. Също така ДПС често гласува заедно с ГЕРБ в електоралната област, а във финансирането на партиите направо подпомогна ГЕРБ да лиши БСП от финансиране преди местните избори от 2019. (Виж в приложението долу конкретни законопроекти, по които ГЕРБ и ДПС са гласували заедно.)

Обикновено от Движението твърдят, че подкрепата им за законопроекти на ГЕРБ се дължи на закрилата, която ДПС оказва на евроатлантическите ценности. И наистина: има някои гласувания, които могат да бъдат обяснени като ценностно натоварени - ратификацията на договора за Ф-16 и промени в закона за вероизповеданията например. Но по много други законопроекти ДПС оказва подкрепа в ресурсно-разпределителни области, в които ценностите са основно материални. Оказва подкрепа дори при партизански борби в електоралната сфера и партийното финансиране.

Каквато и да е политическата интерпретация на това поведение, факт е, че законодателно ДПС участва в мнозинството системно, а не инцидентно.

4. Партии, подкрепящи ГЕРБ при назначаването на членове на основните регулатори и агенции (ДПС, ОП, Воля)

Парламентът има важна роля при назначаването на членове на независими регулаторни органи и агенции (ВСС, КЗК, СЕМ, КПКОНПИ и т.н.). В някои от тези органи всички парламентарни партии си разпределят местата по вътрешни квоти, съобразно парламентарната им тежест. Такива са казусите с ВСС, ЦИК, КЗД (антидискриминационния орган). Дори и в регулатори обаче, където опозицията не получава съразмерна квота, ДПС успява да се сдобие с назначения най-вече заради подкрепа от страна на ГЕРБ. ДПС пък системно подкрепя кандидати на ГЕРБ за ръководители на дадения регулатор (като БСП остава в опозиция). Такива са гласуванията за КПКОНПИ, СЕМ, Комисията за финансов надзор (КФН) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Особено показателен е казусът КРС, по който ГЕРБ и ДПС гласуват и избират членове на регулатора срещу опозиция от БСП и ОП.

5. Парламентарен контрол

Ето колко са, според официалната статистика на парламента, въпросите към министри, зададени от различните парламентарни групи в периода 2018-2019: БСП - 1934, ГЕРБ - 211, ОП - 134, ДПС - 76, Воля - 42.

Тези числа са показателни за това, че ДПС и Воля не могат да бъдат считани за опозиция, която използва активно инструментите за парламентарен контрол върху управляващите. Тези две партии са задали дори по-малко въпроси от ОП, които са официалният коалиционен партньор на ГЕРБ.

Моделът

В заключение може да се каже, че през последните четири години сме имали управление на малцинството от ГЕРБ и ОП със системната подкрепа на ДПС, Воля и независимите депутати от “Атака”. Воля и независимите са имали функцията да осигуряват управлението при вот на недоверие, регистриране за кворум, смяна на министри и гласувания на бюджета. ДПС пък са оказвали системна подкрепа в законодателната сфера, при отхвърляне на вето на президента, при назначаването на членове на агенции и регулатори и при парламентарен контрол.

Ето това е прецизното формулиране на модела, познат като “ГЕРБ плюс патерици”.