Дейвид Саттър*, National Review

На 29 юни 2017 година съдът призна за виновни в убийството на руския опозиционен лидер Борис Немцов и осъди петима чеченци. Но фактите свидетелстват за друго. Те сочат, че убийството е извършено не от тези, които се оказаха обвиняеми на процеса, а Федералната служба за охрана (ФСО) 

по пряка заповед от руския президент Владимир Путин

Борис Немцов беше убит на 27 февруари 2015 година малко преди полунощ, докато вървял по Големия мост над Москва река в непосредствена близост до Кремъл. Според обвинението, Заур Дадаев, бивш офицер от базирания в Чечня батальон от вътрешни войски "Север", стрелял в Немцов шест пъти.
Според обвинението, другите обвиняеми са му оказвали съдействие при извършване на престъплението. Твърди се, че още един, шести, участник в престъплението, Беслан Шаванов, се е самовзривил в Грозни, за да избегне арест.

В съдебната зала адвокатът на семейството на Немцов - Вадим Прохоров се съгласи с това, че обвинените чеченци са извършили разстрела, и изрази съжаление за това, че не е назован поръчителят на убийството. Той призова да бъде извършено разследване на чеченския президент Рамзан Кадиров. Но, привличайки вниманието към Кадиров, той го отвлича от Путин, докато фактите убедително показват, че отговорността за престъплението лежи не на Кадиров, а именно върху Путин.

Фактите свидетелстват за това, че 

Путин е планирал убийството на Немцов

 още три години по-рано.  На 28 февруари 2012 г. Ахмед Закаев, лидерът на чеченските борци за независимост в изгнание, предупреждава политическия наблюдател Андрей Пионтковски и самия Немцов за това, че руските власти подготвят убийството на Немцов, но и двамата се отнесли скептично към тази информация. Но докато двамата обсъждат помежду си информацията в хотел в Осло, на екрана на телевизора се появява Путин с твърдението, че представители на руската опозиция планират убийството на еидн от собствените си лидери, за да хвърлят вината върху Кремъл. 

Между предупреждението на Закаев и изявлението на Путин са минали не повече от 30 минути.

Самият Немцов действително се е опасявал, че Путин ще го убие. Дълго време той споделя това само с 87-годишната си майка Дина Ейдман. Но на 10 февруари, 17 дни преди смъртта си, той съобщава за това и в интервю за вестник «Събеседник». Той казва, че майка му постоянно го предупреждава, че ако продължи да критикува руския президент, Путин ще заповяда да го убият.
И когато журналистът го пита, страхува ли се, че Путин наистина ще заповяда убийството му, Неумцов отговаря: Да, не толкова силно, колкото майка ми, но все пак...». «Надявам се, че здравият разум ще надделее и Путин няма да ви убие», казва журналистъ.  «Надявам се», отговаря Немцов.

Освен че убийството на Немцов е замислено три години по рано, към причастността на Путин и ФСО сочат и детайлите на самото престъпление. Мостът на който е застрелян Немцов е под 24-часово наблюдение от ФСО. В двата края на моста се намират постове за наблюдение, където офицери от ФСО преглеждат видео-информация от него, а групата за арести е способна да залови всяка подозрителна личност в рамките на 20 секунди.

В момента на убийството на Немцов към местопрестъплението са насочени от 16 до 18 видеокамери. Записите от тези камери, които са собственост на ФСО, никога не са били публикувани. Въпреки това се появяват два видеозаписа от случилото се. Първият от тях е направен с камера на Московския ТВ център от разстояние 300 метра от местопрестъплението. Той е публикуван в интернет в обработен вид още преди да бъде конфискуван. Вториятх запис е направ от автомобилен видеорегистратор, принадлежащ на човек с името "Калугин" и също е публикуван в интернет. 

В деня след убийството на Немцов Игор Мурзин, петербургски адвокат, започва разследване, за да «бъде прекратен терорът против руските граждани». Освен първите два видеозаписа той успява да получи записите от градските видеокамери, фиксиращи това, което се е случвало в непосредствена близост от местопрестъплението.

Анализът на видеозаписите не оставя никакво съмнение в това, че убийството на Немцов е 

старателно планирана специална военна операция,

 която би могла да бъде осъществена само от служители на безпощадна и високопрофесионална спецслужба.

На записът на Московския ТВ център се вижда, че няколко секунди преди убийството пред Немцов вървят двама души. В момента, в който проехтяват изстрелите те се хвърлят към надвисналата над реката издатина на моста, за да не ги засегнат куршумите. В същото време шестима души наблюдават Немцов от другата страна на моста. Те са в три двойки, които отначало вървят сами, а след това се разделят, заемайки позиция на моста. Всички тези осем души се виждат на записа, но никой от тях не е споменат в разследването и не е бил намерен.

Точно по време на убийството се появяват машини за миене на улиците и блокират и трите улици водещи към моста от страната на Кремъл, така че в продължение на 20 секунди на моста не може да влезе нито една кола и нито един автомобилен регистратор не би могъл да заснеме какво точно се случва. Едновременно с това камион за събиране на боклука, предварително спрал наблизо, започва движение през моста, като по този начин блокира обзора на камерите на Московския ТВ център. Камионът се движи със скорост 7-8 км/в час, като по този начин прикрива първият убиец, движещ се успоредно с него и, който настигайки Немцов и пирятелката му, стреля два пъти.

Един от куршумите попада в Немцов, другият минава покрай него. Обвинението твърдеше по време на процеса, че всичките шест изстрела са произведени от Дадаев. Но убиецът, заедно с Немцов и Дурицка (приятелката на Немцов) са скрити от камерите в течение само на две секунди, а за две секунди  е невъзможно да бъдат произведени 6 изстрела. Изглежда пистолетът на първия убиец е засякъл. Той се качва в кола, която го откарва през моста в посока Кремъл.

След като първият убиец изчезва от местопрестъплението, вторият човек,  Евгений Молодих, който до този момент стои на автобусната спирка в началото на моста, тръгва към Немцов, който вече е тежко ранен и лежи на земята. На моста вече са се появили коли. Две от тях, мерцедес и миниван, във всяка от които има по двама души, са се престроили в десния ред и карат твърде бавно, принуждавайки останалите коли да карат в крайния ляв ред, а в същото време прикриват  Молодих от възможен видеозапис от регистраторите на преминаващите автомобили.

По време на убийството Молодих е със слушалки. По-късно той твърди, че е слушал музика, но по-вероятно е получавал указания. На записите се вижда как се приближава към мястото, където е застрелян Немцов. Дурицкая изтичва до боклукцийския камион и започва да говори на шофьора. Молодих не прави накакъв опит да помогне на Немцов. Вместо това той се приближава до боклукцийския камион, след това се отдалечава и се връща на мястото, където лежи раненият Немцов. 

След това го доубива с четири изстрела

Ако вземем осемте човека на моста, които следят Немцов, двамата убийци, шофьора на боклукцийския камион и, вероятно работниците, намиращи се в него, а също така шофьорите и пасажерите в мерцедеса и минибуса, шофьорите на трите коли за почистване на улиците и всички, които са наблюдавали трите улици, излизащи на моста, то броят на хората въвлечени в убийството на Немцов достига до 30-40 души, действията на които са координирани по телефона или по радиостанция. Операция от такъв мащаб в най-интензивно охранявания район на Москва може да е осъществена само от ФСО.

Това се потвърждава и от видеозаписа от местопрестъплението, направен от Калугин. Той бързал и затова задминава бавно движещите се мерцедес и минибус и така регистраторът му успява да заснеме местопрестъплението и самото убийство на Немцов. На записът се вижда изстрелът и стълбче горещ въздух. Единствено този изстрел е фиксиран на видео. Мурзин смята, че това е единият от четирите или петте изстрела произведени от Молодих. (На местопрестъплението са открити шест гилзи).

Видеозаписът записва и откъси от разговора в боклучийския камион. Отначало  е невъзможно да се разберат думите, тъй като в камиона работи радиопредавател, който заглушава всички сигнали в радиус от 200 м. Но, прослушвайки записа на ниска скорост, Мурзин чува думите "Корниенко" и "не се видяха изстрелите". Геннадий Корниенко е генерал от Федералната служба за сигурност, заместник-директор на ФСО и един от най-приближените и доверени подчинени на Путин.

И накрая, обвинението против петимата чеченци се проваля и заради това, че единият от тях, Заур Дадаев, за когото се твърди, че е прекият извършител на убийството, има твърдо алиби. Отначало Дадаев признава, че е убил Немцов, но след това се отказва от показанията си, заявявайки, че те са изтръгнати с изтезания, включващи побои и заплахи за убийство. Знаейки каква  е съдбата на един от заподозрените за убийството на Немцов Шавонов, загинал при «съпротива при арест», Дадаев е имал всички основания да се отнесе сериозно към заплахите.

Видеозапис от входа на блока, в който живее Дадаев, показва, че той влиза в сградата в 16:03 часа на 27 февруари и излиза в 00:46, т.е. след полунощ на 28 февруари. Немцов е убит в 23:31 вечерта на 27 февруари.

В хода на съдебния процес прокурорът Мария Семьоненко заявява, че таймерът на камерата във входа на Дадаев е бил повреден. Марк Каверзин, адвокатът на Дадаев, иска независима експертиза, но му е отказано, а съдът отказва да приобщи видеозаписа на Дадаев към веществените доказателства по делото. През февруари адвокатите на чеченците изпращат материалите от делото на Мурзин, за да продължи разследването си за убийството на Немцов.

На покрива на сградата, в която живее Дадаев, се намира видеокамера, която наблюдава цялата обкръжаваща територия, а отделни камери има и във всеки от входовете. Следствието потвърждава, че е разполагало със записите от всички тези камери, но те не са предоставени на защитата.  Към делото са приложени скрийншот-снимки от камерите на покрива. На тях е записана информация за движението в прилежащите територии от 25 февруари до 2 март, което позволява на Мурзин да синхронизира придвижването на Дадаев и по този начин да потвърди, че времето на оригиналния запис от входа е вярно с точност до десета от секундата. 

Няколко часа след убийството на Немцов говорителят на Путин заявява, че то е «стопроцентова провокация», целяща да «опорочи Русия». Тази версия е отхвърлена по-късдно в полза на друга – че уж убийците (нито един от които не е религиозен мюсюлманин) са убили Немцов като отмъщение за пост в блога му по повод убийството на журналистите от «Шарли Ебдо». В края на краищата обвинението се спира на версията, според която обвиняемите са наемни убийци, но 

поръчителят така и не е установен

На 6 декември 2016 година Заурбек Садаханов, представляващ Хамзат Бахаев, обвинен, че е помощник на Дадаев се обръща към съда с искане да бъде разпитан Владимир Путин. 

Седмица по-късно Садаханов е заплашен с убийство от неизвестне мъж, който се доближава до него на станция на метрото. На 13 януари са спукани гумите на колата му. На 14-15 февруари е разбито стъклото на колата му и е откраднат твърд диск, на който са записани 66-те тома с документи по делото.  На 26 юли 2017 година Садаханов е пребит от няколко души, които повтаряли: «Кой си ти, за да разпитваш президента». След това Садаханов напуска Москва. Аз се срещнах тайно с него. 

Адвокатът Мурзин също напуска Русия от съображения за собствената си сигурност. 

Кадиров е причастен към мъчения и многобройни саморазправи, включително и към убийството на правозащитничката Наталия Естемирова, отвлечена и убита в Грозни. Но – няма никакви факти, сочещи, че Кадиров е виновен за убийството на Немцов.

Ако след неоснователната присъда на петимата чеченци последват усилия на Европейския съд по правата на човека да бъде обявен Кадиров за организатор на убийството на Немцов, то като главен резултат от тези усилия ще бъдат погребани всички улики, сочещи, че отговорността за убийството на Немцов е на ФСО, пряко подчинена на Путин.

САШ не могат да изправят на подсъдимата скамейка руските лидери, но могат и са длъжни да изучат цялата достъпна информация за тежките престъпления и да направят публично достояние резултатите от тези разследвания. Подобни мерки не само ще установят по-реалистичен контекст за отношенията ни с Русия, но ще послужат като поне някаква гаранция за сигурността на тези в Русия, които споделят демократичните ценности. В края на краищата именно те са надеждата за по-добро бъдеще на Русия.

*Дейвид Саттър е автор на книгата «Пътят на Русия към терора и диктатурата при Елцин и Путин», анализатор на Института «Хъдзън» и преподавател в Университета «Джон Хопкинс». Съттър е първият американски журналист експулсиран от Русия по времето на Студената война.

Превод: Faktor.bg