"Има достатъчно основания да се предполага относителна стабилност на правителството. Дали ще има елементи на нестабилност - това зависи донякъде от това как ще се справя с външни предизвикателства". Това коментира пред БНР доц. Красен Станчев - основател на Института за пазарна икономика. 

"Ако членовете на коалицията предприемат мерки за отстраняване на президента и вицепрезидента от длъжност, това ще стабилизира всички отношения, които в момента се развиват на основата на конфликт и правителството практически отговаря на коментари на президента и вицепрезидента - това е много интересна оправдателна позиция, макар да няма нужда от такава", добави мнението си той.

Според него бюджетът ще бъде приет, защото иначе трябва да се разпусне правителството. 

"Проблемът не е в 3% дефицит и неговото осигуряване, а проблемът е в това, че от 2012 г. ограничението за България, което съответства на стабилността на цялата система, е 2% бюджетен дефицит. Има и други неща, свързани със стабилността на системата", отбеляза Станчев.

По думите му това е бюджет за 3 месеца и съответно трябва да се предвидят определени неща до края на 2025 г.  Все пак той няма притеснения за този бюджет. 

Това, което е сигурно, е, че разходите са сигурни, подчерта Красен Станчев. За мерките, предложени за приходната част, той посочи:

"Те са встрани от причините, които карат хотелиерския и ресторантьорския бизнес да седят относително на сянка. Второ - дори да има някакъв ефект от тези мерки, които бяха предложени от министър Василев, то той ще бъде незначителен. Вероятно 2-3 милиона". 

Според него в ресторантьорския бизнес трябва да се сключват временни трудови договори за хората, които работят на сезонна работа или временно: 

"Първото нещо, което се изисква, е изчисляване на минимални работни заплати, възнаграждения и всичко останало на почасова основа. Второ - либерализация на временните договори". 

Мерките, които предлага Асен Василев, са в Кодекса на труда, изказа мнение Станчев. 

Той обясни, че ако приходите се окажат по-малко, може да се стигне до взимане на заем за финансиране на текущи задължения. Това, според него обаче, няма да се случи. 

Проблемът със заплатите не е толкова в тази година, колкото в предишни години, смята Станчев. И продължи:

"Онова, което изостана, е нефункционирането поради ниски възнаграждения на определени важни сегменти на администрацията. Другото нещо е актуализацията на общинските бюджети. Там е всекидневната работа на терен на администрацията. Когато тя не се осъществява, това дава ефекти по веригата".

Красен Станчев коментира и управленската програма на правителството. Според него страната ни няма да може да влезе в еврозоната на 1 януари 2025 г.:

"Зависи много от политическата ситуация, от възгледите за управление на икономиката, разбирателството, външни рискове и други такива. Струва ми се, че това с инфлацията ще бъде изпълнено много трудно. При всички случаи както за българските граждани, така и за фирмите е добре да се прилагат всички критерии за членство в еврозоната". 

В управленската програма практически липсват ясно разписани мероприятия по удължаване на перспективата за планиране както на фирми, така и на граждани, така и на банки, смята той. Според него много по-ясно трябва да бъде заявено запазването на сегашната данъчна система, много по-ясно да бъде заявено удължаването на всички концесионни договори, прозрачност при държавни поръчки. Управлението на държавните предприятия също много абстрактно е застъпено, добави Красен Станчев.