Скептицизмът спрямо ЕС е основната причина за възникване на скептицизъм спрямо еврозоната, но приемането на еврото няма да доведе до повишаване на цените
"Не виждаме вътрешни сили, които могат да върнат публичните финанси на България в руслото, на което те се развиваха от 1997 до към 2020 година, т.е. това е фискална дисциплина, ниски бюджетни дефицити, ниски дългове и покриваеми с бъдещи приходи дефицити". Това мнение изрази икономистът Красен Станчев пред БНР.
Според него от поискания конвергентен доклад може да очакваме, че ще бъде поставена някаква рамка, която ще изиска дисциплина и нормални бюджетни процедури за в бъдеще. Той напомни, че е бил инициатор на подписка за това правителството да поиска такъв доклад, която е подкрепена от около 3500 души.
По думите му онова, което пречи на страната да влезе в еврозоната, е третият пакет критерии - т.нар. правни критерии. Изискването за възстановяване на върховенството на правото ще е най-трудното условие за постигане, коментира Станчев.
Скептицизмът спрямо ЕС е основната причина за възникване на скептицизъм спрямо еврозоната, подчерта той, като изтъкна също, че еврозоната, както и всички други валутни зони, не са перфектни.
"Основният аргумент на истерията е да се запази независимостта на Българската централна банка и съответно да се запази левът. БНБ е била абсолютно независима от външни фактори само в един много кратък период - от март 1990 г. до март 1997 г., когато Централната банка фиксира курса на нивото, което е и в момента - тогава спрямо германската марка, а сега към еврото. Така че България де факто е в еврозоната", коментира Красен Станчев и припомни факти от историята.
Икономистът е за приемането на еврото в България и обясни това с ангажимента на страната ни от договора за членство в ЕС.
"Еврозоната и ЕЦБ постепенно ще заприличат на нещо като валутен борд, т.е. ще има пълна независимост на Централната банка от политически решения".
По думите му ще има период на по-бързо изравняване на доходи и цени за новите страни-членки:
"Такъв процес ще има, но той няма да е нещо необикновено. Той ще бъде поради естествени фактори. Онова, което е изкуствено, е онова, което правят правителствата на тези страни, включително България, по повод фискалната дисциплина".
Той е категоричен, че няма да има повишаване на цени заради въвеждането на еврото.
"Онова, което ще се случи обаче, не е без рискове - това са вътрешни рискове. Онова, което е вероятно да стане и го има и в други страни, е много бързо увеличаване на правителствените дългове".
По думите му българските правителства ще трябва да запазят консервативна фискална политика и по някакъв начин "да подредят опашките на банките за парите от резерва на емисионно отделение".
Цялото интервю на стажант репортера Деян Карамарков с Красен Станчев в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.
Още от Бизнес
Парадоксът на българската икономика: шампион по поскъпване на живота, аутсайдер по производителност
Докато България чупи европейски рекорди по ръст на строителните цени и ускорено догонва Запада по разходи, страната все още не успява да настигне развитите икономики по производителност, иновации и добавена стойност
Деляна Иванова: ББР подпомага стратегическите инвестиции и устойчивия икономически растеж в Югоизточна Европа
Председателят на Надзорния съвет участва в откриващата сесия на 3-ата Регионална икономическа конференция на американските камари (ARES)
SpaceX набира 25 милиарда долара дълг, за да рефинансира AI империята на Мъск
Купувачите на облигации участваха активно, въпреки че акциите на SpaceX се колебаеха на пазара и загубиха около една четвърт от стойността си в рамките на три сесии, преди частично възстановяване във вторник