Красимир Коев е юноша на Левски, бивш футболист на Левски и един от футболистите на Левски, които винаги ще се помнят. С родния си син клуб е пет пъти шампион и три пъти носител на Купата на България. Краси е един от онези кадри на Левски, които са със статут на едно незабравимо златно поколение на синия клуб. Другите бяха Боби Михайлов, Петър Петров, Ники Илиев, Наско Сираков, Емо Велев и Божидар Искренов.

В интервю пред Нострабет Красимир Коев коментира мрачното настояще на Левски и разкрива дали бившите му съотборници Наско Сираков и Ясен Петров могат да се справят със своите мисии в момента.

Г-н Коев, свикнахте ли със загубите на Левски?

– Не мога да се примиря, боли ме. Как няма да ме боли, след като съм болен левскар. Ние, когато играехме, много често бързо повеждахме с три гола над нашия съперник на „Герена“. И публиката започваше да вика “Още, още“. Като минеше самолет, тъй като летището е наблизо, вече знаехме, че трябва да вкараме нов гол.

- Само заради безпаричието ли страда Левски толкова?

– Не. Причините са комплексни. След като знаеха, че годината ще е нулева, можеха да рискуват с налагането на повече наши юноши. Навремето Бобата Жечев така пое този риск, наложи седем сини кадри, когато бяхме на 17-18 години, и след време те превърнаха Левски в страхотен отбор, доминиращ у нас.

- Щом казвате нулева година, значи Вие сте отписали сезона?

– Нищо не съм отписал, докато има надежда. Но още не мога да проумея как е възможно Левски да пада редовно. Не помня в един полусезон нашият отбор да е записвал толкова много загуби, включително и на „Герена“, и да има мачове, в които да се радваме и на равен. Очевидно е, че машината скрибуца.

- Тогава какви са очакванията Ви от Левски напролет?

– Да подобри класирането и резултатите си, както и играта. Турнирът за Купата на България е последният ни влак към Европа и спасяването на сезона, така че дано се възползваме там от шансовете си.

- Вашето послание към играчите на „сините“?

– Във всеки мач да се борят със зъби и нокти за Левски, и да влагат сърце и душа за Левски. Така, както правихме ние.

- Считате ли, че Славиша Стоянович е правилният треньор за Левски?

– Моето мнение е, че разполагаме с по-добри български треньори. Но разбирам, че Стоянович бил добър мотиватор и психолог, и умеел да надъхва футболистите. Дори и да е така, задачата му да върне Левски на победния път изглежда непосилна поради липсата на качество. Вижда се, че таванът в Левски се оказа висок за много от настоящите футболисти.

- Мнозина специалисти зачеркнаха Николай Михайлов за големия футбол. Вие какво мислите?

– Мисля, че Ники притежава безспорни качества и вече е по-опитен и зрял, което му позволява да не прави детински грешки, както преди. Ники навлиза в най-хубавата възраст за един вратар и очаквам да даде още много на Левски и родния футбол.

- Полезен ли е Валери Божинов на Левски?

- Аз лично не го виждам като централен нападател в нашия клуб. Той не е от футболистите, които харесвам и не очаквам да надскочи нивото си. Може би ще е полезен само като духовен лидер.

- Ще успее ли Наско Сираков да извади Левски от пропастта?

– Пожелавам му да го направи и вярвам, че ще изправи отбора на крака, дори да се мъчим още известно време. Той бе сред лидерите на Левски, когато играех, упорит и твърд е. Като ръководител на Левски също е показал, че умее да взема точните решения.

- По-атрактивен ли ще е Левски за спонсорите с име като Наско Сираков начело?

– Наско има име преди всичко като футболист, но сега трябва да работи за име като мениджър, защото в близките години Левски ще се нуждае от правилен мениджърски подход и решения.

- Кой ще стане шампион и кои ще са другите отбори в Топ 4?

– Лудогорец ще ликува с 10-а титла поред. Няма кой да го стигне, предвид финансовия му потенциал, качествените изпълнители и начина на игра. ЦСКА само се докосва до Лудогорец, но ще се задоволи с второто място. Третото ще е за Локомотив (Пд), чийто стил на игра ми допада. За четвъртото място претендентите са няколко, нищо чудно да станем свидетели на изненада.

- Вие играхте една година с Ясен Петров в Левски. С какви впечатления сте от него?

– През онзи сезон станахме добри приятели. Добър и коректен човек, а на терена – техничен полузащитник. През последните години изгубихме връзка, но сега по-често ще е в София и много ще се зарадвам, ако се видим. Иначе следях треньорската кариера на Ясен както в България, така и в Китай, и мога да кажа, че с назначението му като селекционер на България има добри перспективи пред националния отбор.

- Какво трябва да промени Ясен Петров, за да тръгне държавният тим нагоре?

– Да избере правилните играчи, да ги сплоти и да ги постави на точните им места на терена. Голяма е вероятността да го направи, защото все пак е бил атакуващ футболист, има поглед върху играта и футболът му е ясен. Той безспорно ще наложи млади футболисти, но не бива да сме с големи очаквания, че момчетата, които излизат от младежкия национален отбор, ще вдигнат нивото на трикольорите, за да не се окаже накрая, че сме вдигали само „пушек“.