Какво представлява и защо е създадена инициативата „Европейски университети“? В часа за образование в "Нашият ден" министърът на образованието Красимир Вълчев обяснява защо е важна инициативата "Европейски университети" – какво представлява, кои български университети ще се включат в нея и по какъв начин ще повиши конкурентоспособността на българските висши училища. На територията на ЕС има около 5000 висши учебни заведения. Само 280 от тях са участниците в тези консорциуми по тази инициатива. Пет български университета бяха одобрени като част от мрежите на „Европейски университети“.

 "Факт е, че българските висши училища бяха активни, особено във второто кандидатстване в инициативата, която се финансира и по програма "Еразъм". След нашия призив тази активност намери своя резултат – 5 висши училища бяха одобрени като част от мрежите през 2020 г. Ние живеем в един по-отворен за пътуване, по-глобализиращ се свят. Всички потребяваме повече от най-известните марки търговски продукти. По същия начин и висшето образование е пазар, който се глобализира. По-голяма част от студентите искат да учат в най-големите, най-добрите като репутация училища. 90% от висшите училища по света са малки. Малки са и всички български висши училища на радара на международния пазар на висшето образование, който концентрира търсене в малко на брой висши училища – най-вече американски, британски, китайски. Големите висши училища мултиплицират от ефекта на мащаба и от репутацията, която изграждат в резултат от това, че са по-големи. Това създава проблеми за малките висши училища – дори и във френските и немските, с малки изключения.

Бъдещите европейски университети няма да бъдат университети, съставени от висши училища, които са в един кампус (както са американските), а университети, които са на мрежов подход – общи програми, общи дипломи, но разположени в различни страни. Един български студент ще може да учи едновременно и в Холандия, и в България, и в Полша, и в Испания по няколко месеца. Това се случва и в момента по "Еразъм". Европейските университетски мрежи са една по-висша форма на интеграция. Това ще направи европейските университети по-разпознаваеми, по-видими на картата, ще утвърди основополагащия европейски принцип на единство в многообразието, ще даде повече образователни възможности на всички европейски студенти. За българските висши училища тази инициатива е шанс да бъдат видими на пазара, да бъдат интегрирани в общото европейско образователно пространство, да привлекат повече студенти от Европа, пък и от съседни страни, нечленове на ЕС."

"Училищата ни са готови във всеки един момент да превключат както на обучение в електронна среда, така и на присъствено обучение. Вчера видях оптимизъм, надежда, че ситуацията ще бъде по-добра през тази година. Това рестартиране на учебната година съвпадна с началото на календарната година с надеждата, че тя ще бъде по-добра от миналата. Надяваме се, че всички ученици ще могат да се върнат по-скоро в реалните класни стаи. Имаме всички основания да вярваме, че ваксините ще ни помогнат. Науката е която ще ни избави от тази кризисна епидемична ситуация. Сега се връщат учениците от първи до четвърти клас. Имаме медицински изследвания, които показват, че малките деца са в по-малка степен заразители и преносители на вируса – вирусният товар, който излъчват, е по-малък. Това е медицинският аргумент. Образователният аргумент да върнем по-малките деца е, че при тях по-трудно се извършва обучението в електронна среда, не може без пряко взаимодействие с учителя, без родителя. Това, което казахме преди Коледа, остава в сила. Седмица за седмица ще се анализират данните, необходима ни е цяла работна седмица като тази, която започна, да видим среднодневно колко са заболелите, има ли тенденция към подобряване, какъв е ефектът на празниците, за да вземем решение за поетапно връщане на по-големите ученици. Това означава най-рано от 18 януари."