Владимир Пастухов, Каспаро.Ру

За Путин Китай е толкова някакъв изход, колкото и вход - влизане в света на студената азиатска хитрост.

Ако за старата Меркел и стария Байдън Путин е непредсказуем азиатски деспот, то за председателя Си той е просто предсказуем европеец – един от многото бели колонизатори, които „приживе“ дължат много на Поднебесната империя, която в продължение на векове е била подложена на унижение. Приятелството на Русия с Китай може да бъде само едностранчиво: китайците са приятели на Путин...

Кремълските мечтатели живеят със странната надежда, че Си, вдъхновен от техния пример, ще влезе във война в Тайван и ще отвори Втори фронт срещу Америка. Наивни оптимисти: единственият втори фронт, който Си е готов да отвори през следващото десетилетие, е Първи сибирски фронт. Но и това е малко вероятно, китайците са прагматични - защо да завладявате нещо, което вече е в ръцете ви. Само ще изпортите работата.

Дори икономическата подкрепа на Китай за Путин – в смисъл да осигури икономически коридор (сега имаме такъв прозорец към Европа през Азиопа) – тя в никакъв случай не е безусловна. Китай не е готов за фронтален сблъсък със Запада. Има нужда от време, за да се подготви. Сега самият той е силно зависим от състоянието на световната търговия. Докато игрите на Кремъл не й влияят много сериозно, Китай е готов да гледа на тях с олимпийско спокойствие. Но когато Путин наистина се окаже заплаха за стабилността на глобалния пазар, Си ще го постави под обсада.

Същото важи и за използването на тактическо ядрено оръжие, за което има много спорове. Не става дума толкова за отговор на НАТО, колкото за отговор на Китай. „Пътят на живота“ от обсадения „Петър Велики от 90-те“ може бързо да се затвори и тогава на Русия няма да й бъде толкова „забавно“, колкото е сега.

Дългосрочният залог за Китай е една от многото утопии на разпространеното руско фентъзи. Можете да изплашите съседите си с Китай, но да разчитате на Китай е все едно да хванете въздуха с ръцете си.