Русия се стреми да създаде ситуация, в която Съединените щати ще бъдат принудени да вземат решения под натиск. 

Александър Левченко*

Руските военни учения „Запад-2025“ започнаха в Беларус на 12 септември и продължиха до 16 септември. В ученията участваха около 30 хиляди руски и беларуски военнослужещи. Ученията обхващат Беларус, Калининград, Арктическия регион и западните военни окръзи на Русия. Юлиан Рьопке, анализатор на германското издание Bild, смята, че по време на тези учения руснаците и беларусите практикуват 

превземането на Сувалкския коридор, 

който разделя Калининградската област на Руската федерация и Беларус от тясна ивица от територията на Литва и Полша. Според изданието, рискът от нов удар не е изключен в Европа. Припомням, че точно след края на маневрите „Запад-2021“ Москва започна пълномащабно нахлуване в Украйна. Поради това, в нощта на 12 септември Полша затвори напълно границата с Руската федерация и Беларус и разположи 40 хиляди войници и бронирана техника по границите с тях. Литва и Естония също частично затвориха небето си за руско-беларуските учения.

В рамките на съвместните руско-беларуски учения, руският Балтийски флот проведе тренировки в Калининградска област. Свръхзвукови бомбардировачи Ту-22М3 патрулираха в Баренцово море. По време на военните учения „Запад-2025“ руската армия разположи ракетни системи „Искандер“, способни да изстрелват балистични и крилати ракети, в анклава Калининград, на по-малко от 40 км от границата с Полша.

U.S. News подчертава, че тестът на руската ракета „Циркон“ в Баренцово море по време на мащабните учения „Запад-2025“ 

е демонстрация на способността на Русия да атакува морски и сухопътни цели 

с хиперзвукови оръжия, които са практически неуязвими за съществуващите системи за противоракетна отбрана на САЩ и НАТО. 

За Вашингтон това означава подкопаване на стратегията за защита на собствените самолетоносачи в Северния Атлантик и край бреговете на Европа, а също така създава нови уязвимости по маршрути, които са критични за американското военно присъствие. Особена опасност представлява, че тестът е проведен именно в района, където се намират руски стратегически подводници, способни да действат срещу американски съоръжения в Гренландия, Исландия и дори на източното крайбрежие на Съединените щати. 

Успешното изстрелване на „Циркон“ като част от ученията „Запад-2025“ е сигнал за готовността на Москва 

да използва хипероръжия за глобална конфронтация със САЩ

използвайки ги като инструмент за стратегическо изнудване. За американската политика това създава сериозно предизвикателство: Кремъл може да разруши доверието на съюзниците в гаранциите за сигурност на Вашингтон и да провокира съмнения относно способността на Съединените щати да възпират нови форми на заплахи. По този начин демонстрацията на руски способности се превръща не само във военна, но и 

в геополитическа атака срещу позициите на Вашингтон,

подкопавайки техния авторитет в трансатлантическата система за сигурност.
Изстрелването на „Циркон“ по време на ученията „Запад-2025“ показа, че то не трябва да се разглежда като локална демонстрация на сила – то пряко засяга американската глобална стратегия, тъй като поставя под въпрос превъзходството на Съединените щати в областта на морската сигурност и способността им да реагират бързо на нови предизвикателства. Русия вече не се ограничава до локални конфликти в Европа, а директно сигнализира на Съединените щати за 

готовността си за стратегическа конфронтация

Това е не само предизвикателство към съюзниците, но и пряка заплаха за американските военни способности в Северния Атлантик. Подобен ход на Москва означава, че американските самолетоносачи се оказват в обсега на оръжия, които са практически невъзможни за прихващане. Вашингтон има все по-малко време да разработи адекватен отговор. Хиперзвуковата ракета „Циркон“ е пряко предизвикателство не само към Европа, но и към цялата концепция за американска противоракетна отбрана, чието създаване е отнело десетилетия и стотици милиарди долари. Ако дори най-модерните системи не са в състояние да спрат руска ракета, това подкопава самата идея за стратегическото превъзходство на Америка.

Тази ситуация 

поставя под въпрос надеждността на отбраната 

не само в Европа, но и на територията на самите Съединени щати. Това означава, че Америка, за първи път от дълго време, може да почувства реална уязвимост. Особена опасност представлява местоположението на Баренцово море, където се намират стратегическите подводници на руския Северен флот. Те са способни да атакуват американски бази и съоръжения, разположени в Исландия, Гренландия и дори на източното крайбрежие на Съединените щати. Това разширява потенциалния театър на военните действия далеч отвъд границите на Украйна или Европа, създавайки ново измерение на риска за самия американски континент. За Вашингтон това означава необходимостта от 

преоценка на цялата концепция за национална сигурност 

Кремъл използва демонстрацията на нови видове оръжия като инструмент за стратегическо изнудване. Изстрелването на „Циркон“ има не само военно, но и политическо значение – то е насочено към сплашване на американските съюзници в НАТО. Ако европейците започнат да се съмняват в способността на Съединените щати да ги защитят, това може да подкопае основите на трансатлантическата концепция за сигурност. 

С нарастването на подобни предизвикателства 

Съединените щати се оказват изправени пред дилема

- или бързо да инвестират в нови технологии за противоракетна отбрана, или рискуват да загубят стратегическото си предимство. В същото време значителна част от ресурсите на Америка вече се изразходват за други геополитически направления, по-специално в Индо-Тихоокеанския регион. Това създава риск от разпръскване на силите, които Русия може да използва. 

Следователно Вашингтон трябва ясно да определи приоритетите си, за да избегне изоставане. Важно е да се разбере, че демонстрацията на „Циркон“ не е изолиран сигнал, а елемент от дългосрочната стратегия на Москва. Русия се стреми да създаде ситуация, в която Съединените щати ще бъдат принудени да вземат решения под натиск. В такива условия всякакви отстъпки от Вашингтон могат да бъдат тълкувани от Кремъл като слабост. Това означава, че Америка трябва да действа проактивно, укрепвайки собствените си позиции и доверието на съюзниците си, за да не позволи на Русия да диктува правилата на играта.

Освен това, от юни 2024 г. южно от Минск близо до село Павловка се строи военен обект. Експерти предполагат, че тук може да се намира 

руският балистичен ракетен комплекс „Орешник“ 

Той може да има стратегическо значение за Руската федерация във войната срещу Украйна и конфронтацията със Запада. Преди това там е бил разположен Слуцкият 306-ти стратегически ракетен полк, който е бил въоръжен със съветски балистични ракети със среден обсег Р-12, както и мобилни ракетни комплекси „Пионер“ и „Топол“. От юни 2024 г. в този район започва обезлесяване и земни работи. Най-активният период на строителство е през 2025 г. Пенсионираният майор Марко Еклунд, който е работил във финландското разузнаване над 20 години и е изучавал руската армия, заяви в интервю за Eesti Ekspress, че обектът наподобява евентуална стратегическа ракетна база. По-рано руският президент Путин заяви, че руската балистична ракета със среден обсег „Орешник“ може да бъде разположена в Беларус до края на 2025 г. 

„Орешник“ е нова руска ракета със среден обсег. Основната ѝ характеристика е способността да носи отделна бойна глава с няколко индивидуални насочващи блока, което прави изключително трудно прихващането ѝ от съвременните системи за противоракетна отбрана. Разполагането на такива оръжия в непосредствена близост до границите на Украйна и Полша създава постоянна заплаха, намалявайки времето за приближаване до целите и подлагайки на атака критично важни обекти в Европа

Намерението на Русия да разположи балистичната ракетна система „Орешник“ в Беларус е стъпка, която демонстрира дълбока военна интеграция между двете страни и фактическото подчинение на беларуската територия на военните интереси на Кремъл. Подобно решение е демонстрация на сила и показва намерението на Москва да 

създаде допълнителен лост за натиск 

върху Киев и неговите западни партньори, както и готовността ѝ за конфронтация със Запада. Постоянните заплахи за ядрени оръжия и участието на „ядрен компонент“ в ученията подчертават желанието на Путин да използва ядрения шантаж като инструмент във външната политика. Тези действия са част от по-широка стратегия, насочена към преразглеждане на световния ред и отслабване на НАТО. Разполагането на „Орешник“ в Беларус ще окаже значително влияние върху регионалната сигурност. Това 

ще увеличи напрежението на източния фланг на НАТО

и ще изисква от Алианса да инвестира значителни ресурси в укрепване на системите за противоракетна отбрана и разполагане на допълнителни контингенти.

Министерството на външните работи на Украйна призова беларуските власти да избягват провокации и да не приближават военни части до украинската граница по време на ученията „Запад-2025“.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)