Стигнало се е дори до "политически скандал", след като шефът на руския Сенат Матвиенко открито е защитавал интересите на Белград
Председателят на руския сенат Валентина Матвиенко отправи остри критики към Сараево, Подгорица и Скопие на първото посещение на високопоставен представител на страната в Босна и Херцеговина от 1999 г. насам. За това съобщиха "Ройтерс" и босненски медии. Босненски издания дори разказват за "политически скандал", след като думите на Матвиенко са показвали недвусмислена подкрепа за една от съставните части на страната - Република Сръбска.
По време на реч в горната камера на сараевския парламент тя предупреди, че "присъединяването на Черна гора в НАТО против волята практически на половината от гражданите ѝ е най-крещящото нарушение на принципите на съвременната демокрация.", отбелязва "Дневник". По думите ѝ Македония опитва "същия опасен експеримент", а това е "стъпка, която води единствено до по-нататъшна дестабилизация на положението в региона" и подкопава "системата на европейската сигурност".
Няколко страни от Западните Балкани вече са част от НАТО - като Черна гора (миналата година) и Албания (2009 г.) - а Македония се надява да получи покана, по възможност това лято, след успешно разрешаване на спора за името с Гърция. И трите страни, без да са част от Европейския съюз, освен това изгониха руски дипломати като част от европейската реакция след отравянето на бившия руски разузнавач Сергей Скрипал.
Босна и Херцеговина към момента няма реалистична перспектива на НАТО, тъй като стъпките към алианса са блокирани от Република Сръбска, близка с Белград и Москва.
От трибуната в Сараево тя поиска от Босна и Херцеговина "реформи" на държавните правосъдни институции и "широка автономия" за Република Сръбска. Матвиенко препоръча и да се закрие канцеларията на Върховния представител на Босна и Херцеговина - институцията, която наблюдава спазването на Дейтънското споразумение след войната от 90-те г. и която има и някои правомощия отвъд тези на държавните власти в Босна. "Присъствието на чужденците унижава и народите на Босна и Херцеговина, които би трябвало да си върнат правомощията сами да управляват съдбата на страната си."
Руският представител нажежи напрежението и с определението "гражданска война", което даде за международния въоръжен конфликт в Босна и Херцеговина преди над 20 години. В резултат босненският депутат Халид Геняц напусна залата в знак на протест, а Матвиенко по думите му "срамно" е злоупотребила с правомощията си, предаде телевизия N1.
Сред депутатите бошняци (босненски мюсюлмани) гневът идва най-вече от факта, че Матвиенко се застъпи за тези, споделяни от президента на Република Сръбска Милорад Додик. Руският представител и Додик се срещат днес като част от посещението на руската делегация в Баня Лука, столицата на босненската сръбска област.
Посещението на Матвиенко е по-малко от шест месеца преди националните избори в началото на октомври, които подсилват напрежението между политическите партии на бошняци и хървати, но и между властите в Сараево и в Баня Лука.
Фактор
По време на реч в горната камера на сараевския парламент тя предупреди, че "присъединяването на Черна гора в НАТО против волята практически на половината от гражданите ѝ е най-крещящото нарушение на принципите на съвременната демокрация.", отбелязва "Дневник". По думите ѝ Македония опитва "същия опасен експеримент", а това е "стъпка, която води единствено до по-нататъшна дестабилизация на положението в региона" и подкопава "системата на европейската сигурност".
Няколко страни от Западните Балкани вече са част от НАТО - като Черна гора (миналата година) и Албания (2009 г.) - а Македония се надява да получи покана, по възможност това лято, след успешно разрешаване на спора за името с Гърция. И трите страни, без да са част от Европейския съюз, освен това изгониха руски дипломати като част от европейската реакция след отравянето на бившия руски разузнавач Сергей Скрипал.
Босна и Херцеговина към момента няма реалистична перспектива на НАТО, тъй като стъпките към алианса са блокирани от Република Сръбска, близка с Белград и Москва.
От трибуната в Сараево тя поиска от Босна и Херцеговина "реформи" на държавните правосъдни институции и "широка автономия" за Република Сръбска. Матвиенко препоръча и да се закрие канцеларията на Върховния представител на Босна и Херцеговина - институцията, която наблюдава спазването на Дейтънското споразумение след войната от 90-те г. и която има и някои правомощия отвъд тези на държавните власти в Босна. "Присъствието на чужденците унижава и народите на Босна и Херцеговина, които би трябвало да си върнат правомощията сами да управляват съдбата на страната си."
Руският представител нажежи напрежението и с определението "гражданска война", което даде за международния въоръжен конфликт в Босна и Херцеговина преди над 20 години. В резултат босненският депутат Халид Геняц напусна залата в знак на протест, а Матвиенко по думите му "срамно" е злоупотребила с правомощията си, предаде телевизия N1.
Сред депутатите бошняци (босненски мюсюлмани) гневът идва най-вече от факта, че Матвиенко се застъпи за тези, споделяни от президента на Република Сръбска Милорад Додик. Руският представител и Додик се срещат днес като част от посещението на руската делегация в Баня Лука, столицата на босненската сръбска област.
Посещението на Матвиенко е по-малко от шест месеца преди националните избори в началото на октомври, които подсилват напрежението между политическите партии на бошняци и хървати, но и между властите в Сараево и в Баня Лука.
Още от Свят
CNN: Руските удари с дронове превръщат Черно море в най-смъртоносния воден път в света
Бреговете край България и Румъния са поставени на "прицел", след като Русия засили ракетните и дронови атаки срещу пристанищата в Украйна
Губернатор в САЩ се противопостави на сделката за дизела на Путин и Тръмп
Изявлението на губернатора на щата Ню Джърси Мики Шерил дойде в момент, когато вече се съобщава, че първите танкери с руски дизел наближават източното крайбрежие на САЩ
Брюксел препоръча затваряне на последните глави за влизане на Черна гора в ЕС
Посланикът на Европейския съюз в Черна гора Йохан Сатлер подчерта, че напредъкът на Черна гора по европейския ѝ път през последните години е бил наистина изключителен