Антон Антонов

Сигурността в актуален план в Черноморския регион е плаваща, периодично с „високо бално вълнение“. И всичко това е в зависимост от стратегическия баланс между Русия и евроатлантическия Запад в усилията им да преследват конкурентните си интереси в региона. Няма реален шанс да се очаква, че Русия ще трансформира общата си перспектива и стратегически замисъл за Черноморския регион с оглед утрешния ден. Вторият по важност стратегически фактор в региона – Турция, ще остане в състояние на противоречива симбиоза между евроатлантическата си идентичност, стремежите и към ЕС, както и растящия и афинитет към класически националистически и имперски модели на поведение в района на Черно море. Стратегическият „разкрач“ на Турция в ерата „Ердоган“ внася нюанс на допълнителен дестабилитет в Черноморския регион. 

Реалистично единственият значим импулс за трансформация на регионалната сигурност и стратегическия баланс може да дойде от Европа и от САЩ, породен от тяхната способност да формулират и възприемат общи интереси в Черноморския регион. 

За съжаление, категорично на ЕС, а и на САЩ през последните 4-5 години им липсваше целеви стратегически прагматизъм, което подхрани все повече и повече, апетитите на кремълска Русия  за превръщане на Черно море в „частно“ свое владение.

Позицията на частично приемане и частична безпомощност, относно руското стратегическо вмешателство в европейските дела, възпира потенциала на ЕС да бъде решителен фактор в модерното държавно строителство и демократизацията в Източна Европа и по-конкретно към Черно море в регионален план. Липсата на трансатлантически консенсус и координация на интересите, с цел една обща стратегия в черноморско-каспийско централно азиатското измерение вреди на жизнеността на ЕС. Така също блокира и потенциала на НАТО, а и на по-широката евроатлантическа система за сигурност да постигат дори минимални успехи, които в миналото са подпомогнали по подобен начин за интегрирането на страните от Централна и Източна Европа в евроатлантическото пространство.

Къде е днес България на Черно море?

В онези години на лагерно безвремие, продължили почти половин век, за България се говореше и пишеше като за страна от югоизточния фланг на „Варшавския договор“. Сега, като че ли по ирония на историческата съдба, България пак е югоизточен фланг, но този път на най-голямото политико-икономическо обединение в света – Европейския съюз, включващ 27 държави, с население над 500 млн. души. Както и в качеството си на член на НАТО. За разлика от преди този фланг включва и част от акваторията на Черно море, известна като „изключителна икономическа зона“, в която  и темата на конфликтите към днешния ден има многопланов аспект, свързано с недовършената и противоправно делимитация на морските пространства. А това води и до ескалация на напрежение от чисто военен характер.

Защо България отказа участие на НАТО в Черно море?

Над 700 войници от няколко държави от НАТО проведоха  в Черно море учението „Посейдон 21“. То се организира от 2002 г. съвместно от военноморските сили на България и Румъния, а тази година домакин е румънското пристанище Констанца.

В първото за годината многонационално учение в региона участват и екипажи от съюзниците в НАТО САЩ, Турция, Гърция, Франция и Испания, а по-късно се включат и военноморските сили на Украйна.

Тази година обаче България реши в последния момент да не изпраща свои участници. Причината е, че 11 от общо 96 военни, които е планирано да участват, са дали положителни проби за COVID-19, обясни за Свободна Европа Министерството на отбраната.

Отсъствието на България от учението на страните от НАТО идва на фона на острите позиции на Русия срещу „американските маневри“ в региона на Черно море.

Плановете на учението предвиждаха България да участва с корабите „Цибър“ и „Прибой“ в противоминното учение. Десет дни преди отплаването за Констанца, 15 февруари, екипажите на двата кораба са поставени под COVID-19 карантина, съобщи Министерството на отбраната в писмени отговори до Свободна Европа. Тогава са направени тестове на всичките 96 военни и всички резултати са негативни.

На 19 февруари екипажите отново са били тествани и отново всички са имали отрицателни резултати за COVID-19. На 22 февруари са направени трети тестове на всички. Ден по-късно излизат резултатите и 11 от войниците дават положителен резултат.

Тогава, началникът на отбраната адм. Емил Ефтимов, решава България да не изпрати участници в учението "с цел гарантиране живота и здравето на личния състав"…
Руските инфоагенции: „България се отказа от участие в учение на НАТО в Черно море“

Най-големите руски информационни агенции разпространиха новината като една от най-важните под заглавие „България се отказа от участие в учение на НАТО в Черно море“. Руската новина е преведена и разпространена и у нас. Ден по-късно българското министерство на отбраната потвърждава тези публикации и обяснява, че причината е коронавирусът…

Остава въпросът колко ефективна е била карантината на българските военни и как армията е изпаднала в ситуация да не изпълни предварително поет ангажимент към съюзниците от НАТО.

През 21 век Русия създава отново дисбаланс в Черноморската сигурност

"Впечатлението е, че американският Шести флот е нетърпелив да открие врага в Черно море, но напразно се стараят", коментира говорителката на Министерството на външните работи в Москва Мария Захарова.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че алиансът е засилил присъствието си в Черно море в отговор на действията на Русия в региона.

Президент Путин, отказва разговори с Президент Зеленски, а напрежението между Русия и Украйна продължава да расте…

„Няма абсолютно нищо, което американските кораби да правят близо до нашите брегове, това е чисто провокативна акция. В прекия смисъл на думата – те тестват силата ни, играят ни на нерви, но няма да успеят“, коментира във вторник руският зам.-министър на външните работи, добавяйки, че директно предупреждение към американските кораби, че „ще е по-добре да стоят далеч от Крим и нашето Черноморие, ще бъде за тяхно добро“.

Пентагонът засега отказа да обсъжда разполагането на корабите, отбелязвайки само, че американските военни редовно изпращат кораби в региона. Руският Черноморски флот е базиран в Крим и разполага с мощни ракетни и радарни съоръжения на полуострова.

Междувременно украинският външен министър Дмитро Кулеба призова НАТО да окаже помощ на страната му, за да бъде избегната евентуална война с Русия. Кулеба отправи този призив на съвместна пресконференция с генералния секретар на пакта Йенс Столтенберг преди извънредното заседание на комисията НАТО-Украйна.
По думите на Столтенберг, цитирани от БТА, действията на Русия са неоснователни, необясними и дълбоко тревожни. „Русия трябва да престане с нагнетяването на напрежение незабавно и да се изтегли от Украйна“, добави той.

Само от юли 2020 г. насам 45 украински войници са убити, а други близо 320 са ранени в Източна Украйна

Дрънкане на оръжие напролет… Защо, Русия трупа войски по границата с Украйна?
Генералният секретар на НАТО призова Москва да спазва международните си задължения и добави, че само Киев и държавите от алианса могат да имат думата за присъединяването на Украйна към него. Според Столтенберг „Русия се опитва да възстанови сферите си на влияние, а ние очакваме този похват да остане в миналото“.
„Не искаме война, не подготвяме нападение, разчитаме на дипломатическите възможности за уреждане на конфликти“, декларира Кулеба, добавяйки, че „Русия трябва да разбере, че Украйна е част от западния свят и Западът няма да ѝ позволи да откъсне Украйна“.

Нито една от Черноморските държави – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна няма повече права от останалите

Москва отправи предупреждение към Вашингтон – американските военни кораби в Черно море да стоят далече от Крим „за тяхно добро“. Това е заявил зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков, цитиран от руските информационни агенции и Ройтерс.

Русия обаче обяви въвеждането на зона, опасна за полетите на гражданската авиация в района над Черно море и Крим. Това следва от оперативната информация за промени в правилата за провеждане и осигуряването на полети (NOTAM), съобщава ТАСС.

Руската федерация е издала общо три NOTAM. Те с незначителни различия са валидни до 24 април. Напълно блокирани са редица въздушни маршрути над Черно море в полетната информация на Симферопол. В същото време полетната зона над Кримския полуостров не се припокрива.

"Очевиден е рискът от по-нататъшна ескалация"

Както следва от NOTAM, в някои райони има припокриване само над 11 900 метра (т. е. над нивото на полетите на гражданската авиация), в други - над 6 100 м, а някъде припокриването на зони е от морското равнище.

От пресслужбата на руския Черноморски флот съобщават, че в рамките на контролна проверка на силите на флота за зимния период на обучение са проведени учения, в които са задействани над 20 кораба и катери от Черноморския флот и три ескадрили щурмови самолети на обединението на ВВС и ПВО на Южния военен окръг. 

По-рано Федералното авиационно управление (FAA) на САЩ издаде NOTAM, в който препоръчва на американските авиокомпании с изключително внимание да извършват полети в определени райони на Русия и Украйна. Особена предпазливост се препоръчва да се съблюдава при полети "в, от, в рамките на или над" райони на полетна информация на Киев, Днепър (бивш Днепропетровск) и Симферопол, а също в разположените в пределите на 100 морски мили от тях области на полети в района на Москва и Ростов на Дон.

И двата документа са издадени във връзка с "възможните рискове за безопасността на полетите, свързани с ескалацията на регионалното напрежение между Руската федерация и Украйна, което потенциално може да доведе до трансгранични сблъсъци без предварително уведомление, засилена военна активност и/или конфликт".

Западът не крие опасенията си, че може да се стигне до по-голям военен конфликт и затова призова Русия да изтегли военните си от региона. Москва обаче отхвърли този призив и заяви, че ще разполага силите си както намери за добре, включително за отбранителни цели.

„Няма абсолютно нищо, което американските кораби да правят близо до нашите брегове, това е чисто провокативна акция. В прекия смисъл на думата – те тестват силата ни, играят ни на нерви, но няма да успеят“, коментира във руският зам.-министър на външните работи, добавяйки че има директно предупреждение към американските кораби, че „ще е по-добре да стоят далеч от Крим и нашето Черноморие, ще бъде за тяхно добро“.

Пентагонът засега отказа да обсъжда разполагането на корабите, отбелязвайки само, че американските военни, редовно изпращат кораби в региона. 

Какво казва международното право и Конвенцията на ООН по морско право?

След подписването на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г./КООНМП/това е най-модерният международно-правен акт, регламентиращ целият Световен океан, част от който е и нашето Черно море. Конвенцията беше отворена за подписване на 10 декември 1982 г. и влезе в сила на 16 ноември 1994 г. след депозирането на 61-ия документ за ратификация. Тя вече е ратифицирана от 168 страни, които включват 167 страни и ЕС (164 държави - членки на ООН, плюс Държава наблюдател на ООН Палестина, както и островите Кук, Ниуе и Европейския съюз).

В Черно море има още един международно-правен акт - Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която е наложила редица специфични ограничения върху класа и тонажа на военните кораби. Страни извън Черно море имат право да извършват преминаване през пролива само на малки кораби. Общият им тонаж не трябва да надвишава 30 000 тона. Максималният период на престой във водите на корабите извън Черно море е 21 дни. Този правен акт е в тотални противоречия с принципите заложени в КООНМП, но тъй като Турция отказа да подпише новата всеобхватна конвенция, „конвенцията от 1936 г.“, още действа.

Какво е "изключително" на изключителната икономическа зона?

Най-важният принцип, приет от Конвенцията на ООН, вън от пределите на „Изключителната икономическа зона“, или в така наречения „Международен Район“ на Световния океан е, че Районът и неговите ресурси, са общо достояние и наследство на цялото човечество! 

Но за останалата, значително по-малката част от световните океани и морета, се водят битки и то не само заради икономически и бизнес интереси. И още нещо, в Изключителната икономическа зона, която е до 200 морски мили, юрисдикцията на крайбрежната държава е ограничена само и единствено в посока – усвояване на ресурсите. Не става дума за национална юрисдикция и военна сигурност!

А, за региони, като Черно море, едно не голямо, полузатворено морско пространство, което е и граница между два перманентно враждуващи свята, днес отново можем да кажем, че са взривобезопасни. Така е било, през 20 век, така се оказва, че е и през 21 век…

Това ново за страната ни географско пространство засега е разграничено само от югоизток, т.е. с република Турция. Предстои разграничаване на морските пространства и от север, и от североизток с Румъния. Когато това стане, България ще има своя „резен“ от Черно море, чиято площ при справедлива делимитация, се очаква да бъде около 35 000 km2, равняваща се на 31,5 % от днешната и територия. Тази процедура по обособяване на морските пространства в съответствие с конвенцията върви и при другите черноморски държави, за съжаление не до там справедливо, или съобразено с действащата конвенция.

Къде е решението на казуса при постоянните провокации на Русия в Черноморския регион?

В изграждането на самостоятелна институция „Европейска брегова охрана“

„Вътрешната безопасност“ на ЕС не следва да се разбира като безопасност на „отделната държава“, а като безопасност на целият съюз. Безопасността от времето на 20 век вече е история. Инцидентните активирания на отделни структури, примерно като Европол и Фронтекс, в отделни региони на напрежение, не могат да се наричат стратегически стъпки. Това е само решаване на „задачите на денят“, но не голямото решение, за сигурността и бъдещето на целия Европейски съюз.

Затова е необходимо да се създаде стратегическа евроструктура в ЕС като  - „Европейската Брегова охрана“, /Euro Union Coast Guard/, от иновационен тип първоначално в Черно море, а след това по всички морски пространства под юрисдикцията на държавите, членки на ЕС. И всичко това, базирано на международните морски конвенции, отнасящи се до региона, в т.ч. и актовете на ЕС, които имат относимост към региона - регламенти, директиви и решенията, а така също и национални законодателства на България и Румъния, отнасящи се до Черно море и свързаните с него водни пътища. 

Европейска Брегова Охрана, E.U. COAST GUARD не трябва да се  ограничава с гранично-полицейски функции. EUCD, Тя трябва да бъде окомплектована с патрулни кораби, леки самолети, хеликоптери, дронове и др., като се използват средства от европейски бюджет, който да преразпределя финансов ресурс за контрол на морските пространства, съобразно спецификата на съответните пространства във всеки отделен регион.

Всяка криза е нови възможности, казва  Уинстън Чърчил 

Всичко това ще се случва в условия на вървящи една след друга глобални - климатична, ресурсна, мигрантска, екологична, финансова, духовна кризи и някои от новите хуманитарни предизвикателства, като пандемията COVID -19“, и това, което ще последва... Именно заради вървящата в ускорен план многопосочна криза, следва ние, европейците, да заработим днес за утрешния ден и за света „след утрешния ден“! Или в кризата да стартираме новото бъдеще заедно! Защото Бъдещето на ЕС не е в продължаването на досегашния аморфен съюз от държави, водени от стари спомени или разтърсвани от национални капризи. „Добрата, стара Европа“ има нужда от едно ново ускорено преизграждане,  с оглед глобалното и решаващо присъствие на Европейският съюз в условия на  бъдещи нови предизвикателства в планетарен план, когато цялото ще е повече от сбора на отделните държави. Без егоизъм, национализъм и тоталитаризъм!