Кремъл се страхувал от крилати ракети и водородна бомба още през 70-те на XX век

В края на 70-те години на ХХ век СССР се е опасявал от американската неутронна бомба и разработваните по същото време от САЩ нови крилати ракети с далечен обсег. Те стават известни малко по-късно като „Томахоук“, а днес също предизвикват страх в Кремъл.

За да възпре развитието на тези две мощни оръжия съветският КГБ е провеждал дългосрочни дезинформационни кампании, в които дори е включил българската Държавна сигурност. 

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува. Той представлява секретен план за работата на европейското направление през 1978 г.

Документът е на отдел 08 „Активни мероприятия“ на Първо главно управление на ДС (разузнаването) и разкрива неговото участие в многоетапна операция „ХОРИЗОНТ“.

През 1978 г. една част от нея е трябвало да бъде провеждането на активни мероприятия (реализиране на публикации) от резидентите в Турция именно срещу неутронната бомба.

Нейната разработка започва през втората половина на 50-те години в САЩ, първият ѝ тест е през 1963 г. в подземен тунел в щата Невада.

Разработването на оръжието е прекратено по времето на президента Джими Картър, но после е възстановено през 1981 г. от президента Роналд Рейгън.

Неутронната бомба представлява тактическо ядрено оръжие, създадено да отдава относително голяма част от енергията си под формата на неутронно лъчение, което нанася поражения на биологични тъкани и електронни устройства.

От документа на ДС става ясно още, че по многоетапната операция „ХОРИЗОНТ“ се е предвиждало и прокарването на публикации в Гърция срещу американските крилати ракети.

Такива ракети са разположени още през 1954 г. в Западна Германия, а впоследствие в Тайван и Южна Корея.

През 1956 г. крилатите американските крилати ракети „Матадор“ са разположени в Западна Германия, като могат да поразяват цели в страните от Източния блок.

През 1978 г. разработката на крилатите ракети „Томахоук“ в САЩ е в напреднала фаза.

Характерно е, че полетът на „Томахоук“ се извършва на пределно малка височина, по релефа на местността. Това я превръща във високо оцеляващо и точно оръжие, предназначено за извършването на дълбоки удари.

Тази крилата ракета е приета на въоръжение в американската армия през 1983 г. и се използва активно от американските въоръжени сили и днес.

Документът е включен в сборника „ПГУ-ДС и Варшавският пакт срещу НАТО 1959-1991”, издание на Комисията по досиетата, 2015 г.