Реч на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева на Десетия годишен арабски фискален форум , Дубай | ОАЕ

Преди десет години, на първия Арабски фискален форум в Абу Даби, в присъствието на генералния директор на Арабския валутен фонд и министрите на финансите на ОАЕ, Алжир, Египет, Мавритания, Тунис, Катар и Йемен, Кристин Лагард говори за значението на силна мобилизация на вътрешните приходи и справедлива, модерна международна данъчна система за успеха на икономиките през XXI век.

Сега, десет години по-късно, повечето арабски страни са постигнали огромни успехи в тези области. Работата продължава – днес сме тук, за да се съсредоточим върху укрепването на фискалните институции за макроикономическа устойчивост, което е от решаващо значение в период на сътресения и несигурност, и да споделим поуките от опита в ефективното управление на публичните разходи и цифровата трансформация.

Очакваме с интерес да чуем за приоритетите на арабския свят през следващите години. Радвам се на разширеното участие във форума, който организираме съвместно с Арабския валутен фонд — освен нашия домакин, министър Ал Хусаини, тук са министрите на финансите на Йордания, Либия, Ливан, Сомалия, Сирия, както и управителите на централните банки на Бахрейн, Египет, Либия, Мавритания, Палестина, Тунис, ОАЕ и Йемен.

Ние се събираме в един решаващ момент. Светът претърпява дълбоки промени в геополитиката, търговската политика, технологиите и демографията. Тези промени се съчетават, за да създадат огромна несигурност. За щастие, глобалният растеж се запазва забележително добре на фона на тези промени. Но тази глобална устойчивост ще продължи да бъде подлагана на изпитания в следващите месеци и години.

Прогнозира се, че световната икономика ще нарасне с 3,3% през тази година и с 3,2% през следващата, подкрепена от гъвкавостта на частния сектор, благоприятните финансови условия и устойчивите реформи, особено в нововъзникващите пазари. Очаква се инфлацията да спадне до 3,8% през тази година и до 3,4% до 2027 г. благодарение на по-слабото търсене и по-ниските цени на енергията.

Арабският регион също показа устойчивост. Очаква се растежът да се повиши до 3,7% през тази година. Износителите на петрол се възползват от увеличеното производство, докато вносителите на петрол се възползват от по-ниските цени, стабилните парични преводи и възстановяването на туризма.

Финансовите условия са се подобрили и няколко страни са възвърнали достъпа си до пазара. Редица страни са постигнали впечатляващи успехи в диверсифицирането на икономиките си и инвестирането в инфраструктура, за да се възползват от потенциала на изкуствения интелект. Няколко икономики, излизащи от конфликти, поемат по трудния път към възстановяване.

Въпреки това, все още съществуват сериозни рискове. Геополитическите напрежения засилват несигурността, а търговските напрежения и протекционизмът подкопават перспективите за инвестиции и растеж. Повишаването на производителността благодарение на изкуствения интелект може да се окаже прекалено оптимистично. Прогнозира се, че големите и нарастващи дългове в много страни ще достигнат безпрецедентни нива през следващите години. Фискалните напрежения, особено в развитите икономики, могат да повишат глобалните разходи по заемите. И макар да наблюдаваме обнадеждаващи стъпки към мир в някои страни, все още има прекалено много дълготрайни конфликти, а с това и риск от ескалация. В този регион хуманитарните нужди остават огромни, както в нестабилните и постконфликтни страни, така и в тези, които все още са във война.

Колебанията в цените на петрола са друга основна причина за безпокойство в региона. Цените могат да спаднат, ако глобалното търсене отслабне на фона на търговските напрежения и геоикономическата фрагментация. Прекратяването на съкращенията на производството от страна на ОПЕК+ може да засили дисбаланса между търсенето и предлагането.

В региона съществуват редица структурни предизвикателства:

• Износителите на петрол са изправени пред предизвикателството да управляват колебанията в цените на петрола, като същевременно насърчават икономическата диверсификация.

• Вносителите на петрол са изложени на значителни рискове, свързани с дълговете, и са зависими от глобалните финансови условия, което подчертава необходимостта от фискални буфери и надеждни средносрочни фискални рамки.

• Икономиките с ниски доходи и нестабилни икономики са изложени на конфликти, разселване и продоволствена несигурност. В тези страни е налице спешна необходимост от установяване на макроикономическа стабилност и достъп до външно финансиране, включително международна подкрепа и облекчаване на дълговете.

Турбулентността от последните години ни научи, че устойчивите политически рамки и динамичният частен сектор са от съществено значение за преодоляване на шоковете. Укрепването на буферите ще бъде от ключово значение за способността на региона да се адаптира в период на висока глобална несигурност. Същевременно е от решаващо значение страните постепенно да пренасочат ролята на правителството от стимулиране на растежа към създаване на условия за растеж. Това означава намаляване на участието на държавата в икономическата дейност и насърчаване на инициативите на частния сектор. Само частният сектор може да създаде достатъчно работни места за огромния брой млади хора, които навлизат на пазара на труда в региона.

През цялата си история Арабският фискален форум е подкрепял реформи, които водят до по-информирани, ресурсно обезпечени, ефективни и в крайна сметка по-устойчиви фискални политики. Виждаме напредък в тази насока в три ключови области:

• На Финансовия форум през 2019 г. говорихме за спешната необходимост от подобряване на фискалните рамки чрез по-голяма прозрачност, по-бързо отчитане и по-ясни, по-перспективни бюджети. Радвам се да кажа, че оттогава насам сме постигнали значителен напредък. Саудитска Арабия вече включва многогодишни прогнози в годишните си бюджети и съобразява таваните на разходите с реалистични прогнози. Кувейт и ОАЕ са подобрили фискалната прозрачност чрез по-добро разкриване на таваните на разходите и отчетите за фискалния риск. Много други страни засилиха надзора за управление на фискалните рискове.

• Друг приоритет, който постоянно се подчертава на това събитие, е мобилизирането на вътрешни приходи. И тук също е постигнат голям напредък. Въвеждането на ДДС и акцизи от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, заедно с приемането на глобален минимален корпоративен данък, е истинска крачка напред. Египет, Йордания и Мароко са увеличили приходите си чрез важни реформи за разширяване на данъчната база, по-силни данъчни администрации и по-широко използване на цифровизацията.

• Накрая, реформите в разходите, които са друг приоритет на Фискалния форум, набират скорост. Няколко страни, включително Бахрейн и Оман, намаляват регресивните енергийни субсидии, освобождавайки ресурси за подкрепа на уязвимите домакинства.

И така, накъде отиваме оттук?

Трябва да се възползваме от динамиката на последното десетилетие във всички аспекти на фискалната политика, като продължим с реформите, които отговарят на предизвикателставата в региона. В този дух днешните дискусии ще подчертаят още един приоритет: повишаване на ефективността на публичните разходи и насочване на ресурсите към улесняване на растежа. Нуждите от диверсификация, развитие и възстановяване нарастват в целия регион. По този път политиците трябва да гарантират, че използването на публичните ресурси е гъвкаво и ефективно, дори при строги фискални ограничения.

Както ни напомня последният Фискален монитор на МВФ, „по-разумното харчене“ не е само добро фискално управление — то е и добра стратегия за растеж.

Нека завърша с няколко мисли за програмата за реформи в региона и за това как можем да направим следващото десетилетие още по-плодотворно от предишното.

Първо, от съществено значение е укрепването на фискалната надеждност и възстановяването на фискалните буфери. Това ще намали уязвимостта към шокове, особено в страните с висока задлъжнялост, където дори малки промени в настроенията на инвеститорите могат да имат прекомерни последици.

Силни и надеждни фискални рамки могат да стабилизират очакванията, да подсилят доверието и да засилят устойчивостта. При устойчив растеж и благоприятна финансова среда се открива възможност за възстановяване на буферите и управление на динамиката на дълга. В някои страни ще бъде необходима фискална консолидация.

В други, по-специално в страните с ниски доходи, пътят към фискална надеждност ще изисква увеличаване на приходите. Неотдавнашен анализ на МВФ показва, че за да подкрепят силни институции, по-дълбоки финансови пазари и устойчив растеж, страните се нуждаят от съотношение на данъците към БВП от най-малко 15%. Предстояща книга на МВФ за данъчното облагане в Близкия изток и Северна Африка представя варианти за политики за увеличаване на приходите при едновременно подобряване на ефективността и справедливостта.

Второ, се нуждаем от нов импулс за реформи, които стимулират производителността, защото без по-силен растеж на страните ще им бъде все по-трудно да поддържат финансите си в ред.

• По-благоприятната среда за предприемачество може да стимулира иновациите, да създаде работни места и да разнообрази растежа. Това изисква по-ниски бариери за навлизане на пазара, лоялна конкуренция и други подобрения в бизнес средата.

• По-голямата отвореност към преките чуждестранни инвестиции и глобалния опит са ключ към реализиране на ползите от производителността, предлагани от нововъзникващите технологии, включително изкуствения интелект. Тези стъпки могат да ускорят цифровата трансформация, да повишат конкурентоспособността и да позиционират вашите икономики като центрове за напреднали технологии.

• По-задълбочената търговска интеграция може да разнообрази експортните пазари, да подобри свързаността и да се възползва от възможностите, произтичащи от променящите се глобални вериги на доставки.

Трето, подкрепата за страните, излизащи от конфликти, трябва да остане приоритет. Възстановяването им ще изисква внимателно планиране, устойчива международна подкрепа и значителни ресурси за възстановяване на институциите и финансиране на реконструкцията.

Както винаги, МВФ е готов да подкрепи региона с интегрирани политически съвети, финансиране и развитие на капацитет. Ние сътрудничим с вашите екипи по фискални въпроси както чрез нашия отдел „Фискални въпроси“, така и чрез нашите центрове за координация – METAC в Ливан, CEF в Кувейт и нашия регионален офис в Рияд.

Работейки заедно, можем да надградим върху десетилетие на впечатляващ напредък, постигнат от този форум. И можем да продължим напред с увереност – през следващото десетилетие и отвъд него. | БГНЕС

---