Три са ползите от влизането на България в Еврозоната, а рискът е само един. Това коментира в интервю за телевизия "Блумбърг" главният изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева.

Тя напомни, че още от влизането във валутен борд България вече е закачена към политиката в еврозоната и работи по нейните правила. С присъединяването към валутния съюз "ние сядаме на масата, където се вземат решения и ще можем да се ползваме от възглавничката, на която всички разчитат, а тя става по-мека със създаването на бюджет на еврозоната", каза Георгиева. Друго предимство по думите й е, че еврозоната дисциплинира банковата система и създава по-добри условия за контрол на пари вътре в държавите и ако има проблем, той се вижда по-бързо. Допълнително удобство за гражданите, макар и дребно, ще е отпадането на обмяната на левовете в евро и обратното.

"Има риск - един-единствен. Еврозоната може да бъде атакувана, евровалутата може да бъде атакувана, и ние трябва да сме готови, ако се защитава еврозоната, също да участваме в тази защита. Да допринесем да се брани общата валута" подчерта Георгиева.

Тя добави, че страховете от по-голямо увеличение на цените, отколкото на заплатите, са безпочвени.

Главният изпълнителен директор на Световната банка не вижда опасност от драматична икономическа криза в света и отдава намаляването на глобалния растеж на цикличността на икономиката. По думите й уроците от фалита на "Лиймън брадърс", от който тръгна финансовата криза през 2008 г., още се помнят и има много по-голяма прозрачност при паричната политика и независимостта на централните банки. Като проблем, най-вече в развиващите се страни, тя открои високия дълг и неяснотата с фирмената задлъжнялост. "Вниманието на света се насочва към дълга. На срещата на Г20 Международният валутен фонд и Световната банка се занимавахме как да помогнем на страните с висок дълг да го управляват по- добре и как да направим дълга по-прозрачен", каза тя.

Можем да сме сравнително спокойни, че нова криза в еврозоната не се очаква, добави Георгиева.

Три са големите теми, върху които фокусират вниманието си международните организации и правителствата - изменението на климата, което вече се усеща с голяма и понякога разрушителна сила, сигурността и справянето с рисковете на тероризма - както физическия, така и по електронен път, и трето - по-справедливия растеж на световната икономика, от който да се ползват по-равностойно хората на планетата. "От тези три неща зависи дали ние ще продължим да съществуваме като цивилизация. Ако ние не се справим днес с проблемите с климата и не се адаптираме към тези изменения заедно, това означава, че до края на този век децата ни ще живеят на една много гореща, необитаема планета", каза Георгиева и подчерта, че това "не можем да си го позволим".

"Ако ние продължим да задълбочаваме разликата между богати и бедни, няма как да имаме сигурност и стабилност и няма как светът да бъде хубаво място за живеене", каза главният изпълнителен директор на Световната банка.