Голяма част от родителите се вълнуваме от проблемите, свързани с местата в детските градини и ясли – приемът, критериите, цялостната система за прием. Признавам, че на моменти се губех в процеса на кандидатстване, както и конкретната точкова система, но го отдадох на своята неопитност като за първи път.

Излязоха първо и второ класиране и нашето дете стана част от хилядите неприети в детските градини и ясли. Докато гледах списъците обаче, впечатление ми направи малкият брой открити места за набор 2020, а продължавам да недоумявам защо жребият да е уместният подход за класиране в тази чувствителна за всеки родител тема. Или може би е по-лесно – учим децата от малки, че са или не са „късметлии“.

И всичко е въпрос на „късмет“.

Или на „връзки“.

 Сблъсквайки се с темата, и съзнавайки острата нужда от интензивно строене и откриване на нови детски ясли и градини, се замислих за парите, които влизат на годишна база чрез делегиран бюджет в детските заведения. Останах доста разочарована от факта, че освен в бюджета на София (където впрочем под перо „образование“ е записано само „образование общо“ и „образование държ.отговорност“), който в двете направления възлиза на над милиард лева, всъщност няма никаква публична информация за разходваните от детските заведения.
 
Из София върви мълва за огромните суми, които детските градини и ясли получават и разходват по делегиране, но отчетите и анализите явно отиват директно при кмета на София.
 
Да има места в детските заведения следва да е изключителна държавна и местна политика, не само от факта, че това е необходимата грижа на нашите, българските деца, но и социална политика в есенция, която пречи (а целта е да подпомага) връщането на родителите (основно майките) на пазара на труда, съответно интеграцията на децата сред връстници.

Уведена съм, че пътят за справяне с огромния проблем с местата в детските градини и ясли минава през ускорено разкриване на нови заведения, но и през ревизия дейността на настоящите, поради което в 47-то Народно събрание бих предложила промяна в Закона за предучилищното и училищно образование, част от която промяна да задължава директорите на всяко детско заведение да публикуват в конкретика финансовите си отчети на Интернет-сайтовете си, за да може всеки родител, всеки гражданин да се информира как се харчат общите ни пари. И говоря за истинска конкретика- страни по договорите, основание за разхода и мотиви за неговата целесъобразност. Промяната не се изчерпва само с прозрачност и ревизия на досегашната дейност. Необходимо е отговорността за изграждане и поддържане на детските заведения да не бъде изключителна държавна политика, а не да се делегира на местната власт, резултатите от което виждаме всички живеещи в София – недобросъвестното и безотговорно отношение на кмета ни, липса на места в градините и ясли, липса на прозрачно управление и разходване на бюджетите, агресия към децата и ниско заплащане на възпитателите.

Ускорено изграждане на нови детски градини и ясли, ревизия на досегашната дейност и начин на прием на работещите детски заведения са първата и задължителна стъпка към справяне с проблема с детските градини и ясли, и даване на възможност на родителите да съвместяват личен живот и кариера. Без да се тревожат дали някой възпитател не обижда или упражнява насилие над детето им докато те работят!
 
Втора стъпка към една нова, адекватна, европейска социална политика, насочена към семействата и децата е създаване на възможност родителите, и в частност майките, да съвместяват и да имат възможността да работят, и да се развиват с помощта на държавата и работодателите. Механизми за подкрепа има, това което липсва в момента е политическа мисъл и воля. Убедена съм, че увеличението на обезщетението на втората година майчинство е нужно (с оглед обидно ниските му нива), но няма да реши проблема, дори напротив - ще го задълбочи. Държавата е длъжна да създаде механизми както за майките, които искат да използват пълния период на майчинство, но така също и за тези, които искат да полагат труд и същевременно с това да отглеждат своите деца със същия отговорен подход.

 Съвсем нормално е една майка да работи и да очаква от държавата си същата подкрепа, каквато би получила, ако реши да гледа детето си до двегодишна възраст. А това, че иска да работи я прави достойна за уважение. Тя е добър човек. Добра майка. Добър родител.

Насаждането на колективна вина у майките, че ползват услугите на ясли и градини е недопустимо, неприемливо, грозно и срамно за европейска държава.
 
Често говорим за демографската криза и как да се справим с нея, да насърчим раждаемостта. Тук аз имам различно от мнението на повечето родители, че само с даване на повече пари ще се раждат повече деца. Несъмнено финансовата страна е особено важна, затова и аз като кандидат за народен представител заявявам, че ако бъда избрана бих инициирала дебат в Народното събрание за отпадане на ДДС върху всички бебешки и детски стоки у нас.
 
Смятам, че парите са важни, но не са предопределящи за вземането на решение за отглеждане на деца. Важна е средата, в която живеем, възможностите, които имаме, за да живеем достоен и спокоен живот. Колите по тротоарите, хвърлените по земята фасове, усещането за справедливост и законност, спазването на човешките права, взаимното уважение, просперитетът на нацията, доверието в институциите и тяхната компетентност, възможностите за съвместяване и намиране на баланс между личен живот и кариера, възможностите за израстване, както и доброто образование - тях намирам за важни и върху тях би следвало да се фокусират народните представители.
 
Важното е да се погрижим за това децата ни да растат в държава, в която ще искат да останат, за да родят и те децата си тук.

Кандидатирам се за народен представител, защото искам да работя за съвсем конкретни неща, а те са: 
 1. Реформа в детските ясли и градини – прием по съвременен и справедлив начин; достатъчно места за всички деца. 
 2. Образование, насочено към мислене.
 3. Здравеопазване в което има модерна детска болница със съвременна апаратура..
 4. Социална система, която дава подкрепа на нуждаещите си спрямо техните нужди.
 5. Семейна политика, която насърчава баланса между личен живот и кариера 
 6. Справяне с проблема с бездомните и домашни животни чрез ефективна законодателна рамка
 7. Малка, стегната, компетентна, получаваща достойно заплащане държавна администрация.
 8. Домашното насилие, както и насилието основано на пола да бъде преборено чрез адекватно законодателство. 
 9. Изцяло нов Закон за хазарта, налозите от който да остават в рамките на целта за която се събират. Да се ограничи безконтролната реклама и разпространението на хазартни игри, както и ще извади игралните зали от жилищните блокове.