Кабинетът на Олаф Шолц предвижда бюджетът за отбрана на Германия да надхвърли ангажимента към НАТО разходите за този сектор да са 2% от брутния вътрешен продукт. Планирано е през 2024 г. страната да отдели двойно повече средства в подкрепа на украинската армия - около осем милиарда евро.

Но не нарастването на разходите разгневи миролюбивите германци, разгневи ги политикът с най-висок рейтинг - министърът на отбраната Борис Писториус, който при представянето на стратегията за отбрана заяви, че германската армия трябва да стане годна да води война.

Заради историческите наслагвания до ден днешен

повечето германци потръпват, когато се говори за война, въоръжаване и бюджет за отбрана

„Годна да води война? Германската армия? За ушите на средностатистическия германец, пък и не само, това словосъчетание е равносилно на смъртен грях към историята. Но и принудително излизане извън зоната на комфорт на десетилетия мир.“ – смята Кристиян Мьолинг, експерт по сигурността в Германското дружество за външна политика, цитиран от БНР.

„30 години живяхме в мир, 30 години бяхме убедени, че в Европа не ни застрашава нова война. Руската война срещу Украйна ни показа, че тези времена са отминали, че нашата сигурност е застрашена. Израел е в момента втората държава, която е принудена да се защитава срещу чужда агресия. Или с други думи - рисковете за нашата сигурност са тук, ситуацията е съвършено нова и ние трябва да реагираме на тази промяна.“ – обясни Борис Писториус, като подчерта, че руската Дума току-що е приела 60-процентно увеличение на бюджета за въоръжаване. По думите му това е реална, макар и абстрактна заплаха, която може да завари Бундесвера неподготвен.

"Още през лятото Германия обяви Русия за най-голямата заплаха за сигурността си", припомня Мьолинг, който е и автор на анализ със заглавие "Да предотвратим следващата война".

"Тази тема ни занимава отдавна и се опитахме да посочим краен срок, докогато Бундесверът има време така да се реформира, за да изпълнява възпираща роля. Тревожи ме изказването на канцлера, който заяви, че оръжията и боеприпасите, които предстои да бъдат произведени, ще са на разположение на Бундесвера едва в края на 20-те и началото на 30-те години. Това е прекалено късно." – отбелязва Кристиян Мьолинг.

Според него разумният срок е шест до десет години след края на интензивните бойни действия в Украйна – това е времето, което Русия ще използва, за да се възстанови от войната срещу Украйна.

"В този смисъл стратегията на Борис Писториус е чудесна, но само на хартия", казва Мьолинг.

Той отчита още един проблем:
"Такива документи винаги съдържат само намерения. При добро желание от текста ще останете с впечатлението, че става въпрос за дълбока реформа на целия сектор сигурност, на Бундесвера и на отбранителната индустрия. Цялата философия на политиката за сигурност и отбрана досега беше насочена към състояние на мир. Но настъпиха други времена. Основната цел, която преследва Писториус, е възпиране и тази цел трябва да бъде постигната възможно най-бързо.“

Без отговор остава въпросът

как ще бъде интегрирана Украйна в западната система за сигурност

Украйна се намира във война. Тази война е причината изобщо да се мисли за нова отбранителна стратегия, подчертава експертът.

"Две трети от 100-те милиарда евро извънреден бюджет за отбрана, който канцлерът Олаф Шолц оповести само три дни след като руската армия влезе в Украйна, е предмет на договори за доставки на оръжия и боеприпаси за Бундесвера, т.е. тези средства са изразходвани. Според различни изчисления до 3-4 години финансираният чрез кредити специален фонд ще бъде изчерпан. Пред армейски генерали Шолц тази седмица обеща, че и след като тези пари свършат Германия ще продължи да отделя по 2 процента от БВП за отбрана.

Това обещание е твърдо. Увеличените разходи за отбрана се дължат на променената обстановка в света, каза канцлерът. Също тази седмица министрите на отбраната на ЕС признаха, че няма да успеят да изпълнят обещанието си да произведат и доставят на Украйна до края на годината обещаните един милион снаряди.“  - казва още Кристиян Мьолинг.

По думите му, това е повече от жалко: "Западът се провали с помощта за Украйна."

"Отношението на отделните държави от НАТО към войната в Украйна е различно в двата географски края на Алианса, в Португалия и Полша например. В същото време Германия проспа последните трийсетина години, защото след обединението и падането на Берлинската стена у нас изчезна усещането за тревога и опасност.

Изведнъж обаче се събудихме в друга действителност

и трябва бързо да реагираме. На хартия е ясно, че трябва да увеличим военното производство, но заводите не успяват. Така че между пожелателния характер на стратегията на правителството и реалността все още има огромна пропаст.

Или с други думи: Zeitenwende, епохалният обрат на Олаф Шолц, остана само дума, но пък министър Писториус се погрижи за нов израз: армия, годна да води война.“ – обобщава експертът.

"Министърът отнесе много критика за този израз, но аз съм съгласен с него", признава Кристиян Мьолинг и обяснява защо:

"Министърът на отбраната използва този израз и предизвика обществена дискусия, каквато със сигурност трябва да има. Пък и е крайно време в Германия да се случи промяна в манталитета, да разберем, че трябва да инвестираме повече в отбраната и сигурността.

В новата ситуация, в която се намираме, войната вече не може да бъде изключена. Ако бъдем въвлечени във война, ще трябва да сме в състояние да я спечелим. Нещо повече - вече не е достатъчно да си мислим, че Русия не е в състояние да спечели такава война. Вече не е достатъчно да си мислим, че НАТО трябва само да може да отговори на евентуална руска агресия.

Русия е готова да поеме риска на военен конфликт

Това вече трябва да ни е пределно ясно. И от тук произтича следващата стъпка - ние трябва не само да сме готови да отговорим, но и да сме в състояние да го направим."

„В основата на всичко стои осъзнаването, че живеем в несигурни времена. Не ние сме предизвикали риска от военно противопоставяне, но така или иначе всички сме в една лодка, лодката на европейската сигурност. Просто

не можем повече да си затваряме очите пред тази опасност

и да подценяваме ситуацията, в която Русия е избрала да заложи на оръжията, а не на мира.“ – предупреждава Кристиян Мьолинг.

Удвояването на германската военна помощ за Украйна на фона на новата война в Близкия изток и фокуса на света върху Газа и Израел според него е сигнал към Киев в знак на солидарност.