CNN

Тъй като хутите продължават атаката си срещу търговското корабоплаване в Червено море, задълбочаващата се криза поставя ново изпитание пред силно рекламираните амбиции на Китай да стане нов мощен посредник в Близкия изток. Атаките срещу един от най-важните морски маршрути в света преобърнаха световната търговия и подхраниха страховете от по-широк регионален конфликт почти четири месеца след войната Израел-Хамас. Досега публичният отговор на Китай на кризата в Червено море беше ограничен до призиви за прекратяване на атаките срещу цивилни кораби и завоалирани критики към водените от САЩ военни операции срещу хутите, което според анализаторите е доста по-малко от глобалните стремежи на Пекин.

„Предпазливият или колеблив отговор на Китай хвърля тежка сянка върху амбициите му да бъде отговорна световна сила“, каза Мордехай Хазиза, старши преподавател в Академичния колеж Ашкелон в Израел, който специализира в отношенията на Китай с Близкия изток. След като Пекин не показва апетит да се намеси пряко в кризата, Съединените щати се опитаха да подтикнат Китай да окаже натиск върху Иран, който обучава, финансира и оборудва хутите, за да бъдат овладени атаките. 

Залозите са високи за Китай, която е най-голямата търговска нация в света. По-голямата част от китайския износ за Европа се транспортира през Червено море, докато десетки милиони тонове нефт и минерали преминават транзитно по водния път, за да достигнат до китайските пристанища.

Това също така представлява дипломатическо предизвикателство за китайския лидер Си Дзинпин, който през последните години обеща да „допринесе с китайската мъдрост за насърчаване на мира и спокойствието в Близкия изток“ като част от инициативата си да предложи алтернатива на водения от Запада ред за сигурност.

Отговорът на Китай

Бунтовниците хути в Йемен започнаха да стрелят с ракети и дронове по кораби в Червено море в средата на ноември като акт на солидарност с палестинците. Но много кораби, които нямат връзка с Израел, също станаха мишени. В продължение на седмици общественият отговор на Пекин беше значително приглушен. Китай не осъди хутите, нито пък отговори със свои военни кораби на сигналите за помощ от близките плавателни съдове, които бяха атакувани. Освен това, Пекин отхвърли ръководената от САЩ многонационална коалиция за защита на кораби, преминаващи през Червено море, въпреки че Военноморските сили на Народноосвободителната армия имат оперативна група за борба с пиратството, плаваща в Аденския залив, и опорна база в близкия Джибути. Съвсем наскоро, когато САЩ и Великобритания започнаха военни удари срещу цели на хутите в Йемен, Пекин стана по-гласов в изразяването на загриженост относно напрежението и призова за прекратяване на атаките срещу цивилни кораби, а останалите страни да не наливали масло в огън. 

Китайски официални лица многократно подчертаха, че кризата в Червено море е „следствие“ от конфликта в Газа, посочвайки незабавното прекратяване на огъня между Израел и Хамас като основен приоритет. От началото на войната Израел-Хамас, Китай се опитва да се представи като алтернатива на американската мощ, изразявайки подкрепа за палестинската кауза и критикува Израел и САЩ за хуманитарната криза в Газа. Нежеланието на Пекин да влезе в кризата в Червено море отразява тези геополитически изчисления. „Китай няма интерес да се присъедини към западна коалиция, водена от САЩ. Подобно действие би засилило позицията на щатите като регионален хегемон“, каза Чазиза. На срещи с китайския външен министър Уанг И в Банкок през уикенда съветникът по националната сигурност от Вашингтон Джейк Съливан призова Пекин да използва своя „съществен лост за влияние с Иран“, за да спре атаките, каза високопоставен служител на Белия дом пред репортери в събота. 

Позовавайки се на ирански източници, Ройтерс съобщи в петък, че китайски служители са помолили своите ирански колеги за няколко скорошни срещи, за да помогнат за овладяването на хутите, защото в противен случай рискуват да навредят на бизнес отношенията с Пекин. „По принцип Китай казва: „Ако нашите интереси бъдат накърнени по някакъв начин, това ще се отрази на бизнеса ни с Техеран. Затова кажете на хутите да проявят сдържаност“, каза пред Ройтерс ирански служител, информиран за преговорите.

В съобщението на китайското правителство за срещата между Уанг и Съливан не се споменава Червено море. Междувременно китайското външно министерство заяви миналата седмица, че страната е „активно деескалирало ситуацията от първия ден“ и е „била в тясна комуникация с различни държави, като е работила активно за облекчаване на напрежението в Червено море“. 

Под натиск

Въпреки че хутите казаха, че няма да атакуват китайски или руски кораби, интересите на Пекин все пак са застрашени от кризата. Подобно на много световни корабни фирми, китайските държавни корабни гиганти COSCO и OOCL отклониха десетки плавателни съдове от Червено море към много по-дълъг маршрут около южния край на Африка, според данни, събрани от Kuehne + Nagel, логистична компания, базирана в Швейцария. Такива заобикаляния обикновено добавят повече от 10 дни към пътуването, забавяйки доставките и увеличавайки разходите. 

Поради смущението тарифите за океански превози от Шанхай до Европа скочиха с повече от 300% между ноември и януари, според Shanghai Shipping Exchange – което представлява голямо предизвикателство за китайските износители в една вече забавяща се икономика. Натискът за действие може да идва и от регионалните партньори на Китай. Джонатан Фултън от Абу Дабик, старши чуждестранен сътрудник в Атлантическия съвет, каза, че бездействието на Китай подкопава доверието в него сред регионалните играчи. „Възприятието, че това е нововъзникваща извънрегионална сила, не издържа, ако не се опита да се включи“, каза той. „Ръководената от САЩ и Обединеното кралство коалиция върши тежката работа, докато Пекин наблюдава. Това е лош знак. Регионалните лидери вероятно виждат Китай като хартиен тигър. Прекъсването на търговията удря всички по портфейла. Египет губи милиони долари на ден от намаления трафик през Суецкия канал в северния край на Червено море. Саудитска Арабия, която води мирни преговори с хутите след девет години война в Йемен, „не може директно да направи нищо, без да стане мишена на хутите, така че иска другите да направят нещо“, каза Фултън.

Това поставя Китай в трудна позиция: той трябва да намери деликатен баланс между Иран, антиамерикански съюзник, и страните от Персийския залив, може би по-важните икономически партньори на държавата в региона. 

Глобални амбиции

Миналата година Пекин посредничи за историческо сближаване между Саудитска Арабия и Иран, два дългогодишни регионални съперника, но спирането на атаките на хутите може да се окаже по-трудна задача, казват анализатори. „Имаше толкова много инерция на тази идея, че Китай се превръща в основен дипломатически, политически и сигурен фактор“, каза Фултън. Но събитията след началото на войната Израел-Хамас „наистина показаха, че подходът на Китай към региона все още до голяма степен се ръководи от неговите икономически интереси и той всъщност няма желанието или капацитета да играе много важна роля в тези други области”. Китай е най-големият търговски партньор на Иран през последното десетилетие и купува 90% от износа на петрол на Иран. Но колко това може да се превърне във влияние ще бъде тест за политическия капитал на Пекин.

„Реалността е, че Китай има ограничени лостове за действително въздействие върху поведението на Иран“, каза Уилям Фигероа, асистент в университета в Гронинген в Холандия. 

„Китайските инвестиции в Иран са сравнително ниски и политиката, и логистиката за пълно спиране на търговията с петрол биха били сложни. Това не означава, че Пекин не може или няма да анулира сделки или да намали вноса на петрол, за да накаже Иран, което е малко вероятно, освен ако ескалацията не продължи. 

превод: Faktor.bg