Конституционният съд (КС) отказа да тълкува основния закон заради прокурорския надзор за законност, но прие да провери дали някои правомощия на прокурорите в Закона за съдебната власт, свързани с него, противоречат на Конституцията. Единствен проф. Янаки Стоилов е бил на мнение, че е необходимо и тълкуване на Конституцията, за да се изяснят границите на надзора за законност, предаде ЛЕКС. 

Както издаието писа, КС беше сезиран с искане за тълкуване на основния закон от служебното правителство, което беше изготвено от министъра на правосъдието Крум Зарков. Тезата на Зарков е, че проверките във всички сфери на управление и на всички нива, които възлага главният прокурор, на практика „възкресяват“ отменения през 1991 г. с новата Конституция общ надзор за законност. Затова той поиска тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията в частта „надзор за законност“ във връзка с чл. 127 от основния закон и постави пред КС следния въпрос: „Систематичното тълкуване на чл. 126, ал. 2 във връзка. с чл. 127 от Конституцията допуска ли главният прокурор, осъществявайки надзор за законност върху дейността на прокурорите, да им възлага извършването на проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива?“.

Освен тълкуване на Конституцията, което днес беше отказано, министърът поиска и да бъдат обявени за частично противоконституционни две разпоредби от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Става дума за чл. 145, ал. 1, т. 3 и т. 6 (виж в карето, оспорените думи и изрази са почернени). Зарков твърди, че в атакуваните частично разпоредби са уредени правомощия, присъщи на отменения общ надзор за законност, предвиден в Конституцията от 1971 г., но не и в тази от 1991 г.

Конституционният проблем в т. 3 на чл. 145, ал. 1 ЗСВ според Зарков идва от това, че тя дава възможност на прокурора да възлага проверки не само при данни за незаконосъобразни актове (както е предвидено в основния закон), а и за незаконосъобразни действия. Според него така вместо последващ, надзорът на прокурора се превръща в предварителен и се разпростира върху неограничени по характер дейности на изпълнителната власт.

Що се отнася до правомощието на прокурора по чл. 145, ал. 1, т. 6 ЗСВ – да приложи предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено друго закононарушение, Зарков изтъква: „…в теорията се посочва, че „това предполага прокуратурата да следи за спазване на законността във всички области на държавното управление, включително дейността на контролните органи, и да се намесва, като прави предложение за преодоляване на закононарушенията“ . Това правомощие се определя и като превантивно правомощие на прокуратурата, на чиято плоскост „следва да преценяваме сигналната функция на прокурора по вече отменения чл. 184 НПК“.

Според главния прокурор Иван Гешев обаче тази теза не е вярна и въпросът с надзора за законност отдавна е изяснен. Нещо повече – виждането на обвинител №1 е, че „премахването“ от ЗСВ на атакуваните от Зарков разпоредби би било изключително опасно, „защото е един от малкото механизми гражданите и гражданското общество да се защитават от административен произвол“. „Аз съм сигурен, че няма да се случи, защото е безспорно изяснена тази тема според юриспруденцията ни. Това, което се иска е, ако държавните институции не работят и не си изпълняват задълженията, българските граждани чрез прокуратурата или прокуратурата да нямат право да питат дали тези институции работят или не“, обясни виждането си главният прокурор.