КС отмени спорното решение за Съвета за мир на Тръмп: парламентът е надхвърлил правомощията си

Конституционният съд обяви за противоконституционно решението на Народното събрание, с което Министерският съвет беше задължен да внесе проект на закон за ратифициране на присъединяването на България към Съвета за мир, създаден по инициатива на президента на САЩ Доналд Тръмп. Това става ясно от публикуваното решение по конституционно дело №7/2026 г.

Делото беше образувано по искане на служебния кабинет с премиер Андрей Гюров. Съдът прие единодушно, че парламентът е излязъл извън рамките на своите конституционни правомощия, като е възложил на Министерския съвет и на министъра на външните работи действия, които не произтичат от Конституцията и действащото законодателство.

Според мотивите на съда Народното събрание няма право чрез свои решения да задължава изпълнителната власт да внесе законопроект за ратифициране на международен договор, тъй като това представлява недопустима намеса в правомощията на Министерския съвет и нарушава принципа на разделение на властите.

Припомняме, чe в края на януари Росен Желязков, който тогава беше премиер в оставка, участва в церемонията по учредяване на Съвета за мир на американския президент Доналд Тръмп. Това се случи на базата на засекретено решение, взето ден по-рано от Министерския съвет, което беше публикувано седмици по-късно.

Действията на Желязков бяха остро критикувани и в крайна сметка тогавашният кабинет в оставка отказа да внесе в Народното събрание предложение за ратифициране на членството в Съвета за мир и обяви, че подобно решение трябва да бъде взето от ново редовно правителство и в състава на нов парламент.

Срещу това решение застана санкционираният за корупция от САЩ по глобалния закон „Магнитски“ лидер на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски. По-рано той беше призовал за това България да се присъедини към съвета на Тръмп.

До решението от 13 март се стигна, след два дни по-рано ДПС на Пеевски внесе в парламента проект на решение, с което да бъде задължен Министерският съвет да внесе в Народното събрание проект на закон за ратифициране на споразумението.

Сега обаче това решение е обявено за противоконституционно от КС. "В своята трайно установена практика Съдът потвърждава, че съобразно принципа за разделение на властите парламентът не може чрез свои решения да навлиза в компетентността на други държавни органи, нито да се намесва неограничено във всяка сфера на държавното управление", обясняват висшите съдии.

Конституционният съд не се отклонява от тази принципна позиция и посочва, че с оспореното решение Народното събрание излиза извън пределите на собствената си компетентност, като възлага на Министерския съвет и на министъра на външните работи да изпълнят дейности и да приемат актове, които не произтичат от Конституцията и Закона за международните договори.

"Съдът намира, че парламентът осъществява недопустима от гледна точка на основния закон намеса в правомощията на Министерския съвет дали и кога да инициира пред Народното събрание процедура за ратификация на международен договор. Правомощието на законодателя да ратифицира международни договори не го овластява чрез своите решения да задължава Министерския съвет да внесе законопроект за ратификация".

Този извод за противоконституционност се отнася и за частта от оспореното решение, с която се възлага на министъра на външните работи да обнародва в Държавен вестник закона за ратификация в 15-дневен срок от датата на влизането му в сила, тъй като по Конституция единствено държавният глава има правомощието да обнародва законите, с изключение на тези за изменение и допълнение на Конституцията.

Конституционният съд посочва, че оспореното решение на Народното събрание е в противоречие с принципа на разделение на властите, защото нарушава конституционния баланс между законодателната и изпълнителната власт. Наред с това то нарушава и правната сигурност като формален елемент на принципа на правовата държава, тъй като възлага на органи на изпълнителната власт дейности и издаване на актове без законово основание.

В заседанието са участвали всички 12 конституционни съдии, а решението е прието единодушно.