НСИ публикува последните данни за инфлацията в България. На годишна база тя нараства от 9,1% през януари до 10% през миналия месец. За сравнение през февруари 2021 г. инфлацията беше минус 0,1%. Това сочи анализ на на КТ „Подкрепа“, изготвен от икономическия съветник Ваня Григорова.

В графиката са илюстрирани движенията на цените при основни групи стоки и услуги. Най-значим е ръстът на цените в транспорта с почти 21%. Следват цените на хранителните продукти и за поддръжка на жилището. Ръстът на потребителските цени е по-умерен и под нивата от февруари 2020 г. само за алкохолните напитки и тютюневите изделия и здравеопазването – 1,4% и 1,5%. Това развитие е очаквано с оглед на рекордните цени на енергоносителите. През 2021 г. ръстът им беше предизвикан от три основни фактора:

- намаляване на очакваните количества електроенергия, произведени от ветрогенератори в Германия, което доведе до нараснало търсене на заместващи горива като газ;

- нараснало търсене на ел. енергия и горива, вследствие от настъпилото икономическо оживление след коронакризата;

- недалновидните договори за доставка на газ за 2021 г., които не бяха съобразени с нуждите на европейската икономика.

Всички тези фактори щяха да имат минимално отражение върху ежедневието на българите, ако пазарът на електроенергия в страната не беше либерализиран в средата на 2021 г. Оттогава произведената в България ел. енергия се търгува на борсата, където местният бизнес се съревновава за наличната енергия редом с чуждия такъв. И съвсем логично цената се увеличава до нивата на европейските цени. Но пък произведената продукция се купува от българските граждани с български, а не с европейски заплати.

Макар засега (до 2024 г.) цените на електроенергията за домакинствата да са регулирани, а не да се движат съобразно волатилния свободен пазар, който всъщност доведе до бума на ел. енергията за бизнеса, тези данни илюстрират как увеличението на цената за производителите се отразява и на гражданите. За разлика от бизнеса обаче българските граждани не получават компенсации за нарасналата издръжка на живота.

На 19 март 2022 г. финансовият министър Асен Василев заяви, че вследствие на войната в Украйна България не може да си позволи да започне преговори за сключване на нов договор с „Газпром“ за доставка на газ. Старият изтича в края на настоящата година. Като алтернатива бяха посочени старите тръби на Трансбалканския поток, по които до 2020 г. течеше отново руски газ. Както и газът от Азербайджан. Според признанията на министър Василев и енергийния ни министър Николов обаче цената на евентуални допълнителни количества от азерския газ ще бъде по-висока от тази по вече сключения договор.

Тези процеси са европейски, не национални. Трябва да се отбележи, че германският министър на икономиката Роберт Хабек също заяви, че спирането на доставките на руски газ ще се отрази пагубно върху равнищата на бедност и на индустрията в Германия. Но за разлика от българските управляващи не чака общоевропейско решение, а провежда срещи и търси възможност за доставки от САЩ, Норвегия и Катар. Представители на САЩ вече отправиха искане към Катар да замени руските доставки на газ към Европа, но оттам отговориха, че това е невъзможно.

Очевидно е, че следващите месеци (може би и години) ще бъдат изпълнени с неизвестност и затруднения както за гражданите, така и за българския бизнес. Цените на енергоизточниците ще растат и ще бъдат допълнителен двигател за нарастване и на цените на крайните потребителски стоки и услуги.

КТ „Подкрепа“ е категорична, че в тези условия единствената защита за българските граждани е ограничаването на износа на електроенергия и увеличаване ролята на мощностите, които работят с местен ресурс – въглищните ТЕЦ-ове.