Наблюденията на учените върху кучета дават ценни насоки по отношение на науката за съня при деменция. 

При изследвания в клиники за изучаване на съня е установено, че много от смущенията при стари кучета с когнитивни затруднения са аналогични на тези, които се наблюдават при хора с болестта на Алцхаймер, съобщи „Science Alert”.

Нашите най-добри приятели също са измъчвани от повърхностен, прекъснат сън в напреднала възраст.

Когато изследователи от Държавния университет на Северна Каролина (NCSU) и техни колеги от Аржентина и Унгария записват мозъчните вълни на 28 кучета в напреднала възраст по време на двучасова дрямка, те забелязват интригуваща активност на цикъла на съня.

Подобно на хората с болестта на Алцхаймер, мъжките и женските кучета с изразени когнитивни проблеми спели по-малко и по-дълбоко от тези, при които не се наблюдавало влошаване на когнитивните способности.

По-конкретно, при кучетата с признаци на деменция се наблюдава по-силна активност на бета-вълните по време на дрямка, която е свързана с будността.

Ветеринарният невролог от NCSU Алехандра Мондино казва, че това означава, че мозъкът на кучетата всъщност не спи - или поне не напълно.

Нещо повече, при кучетата с признаци на деменция изглежда се наблюдава значителна загуба на бавновълновия сън.

"При хората бавните мозъчни осцилации са характерни за дълбокия сън и са свързани с активността на т. нар. глимфатична система - транспортна система, която отстранява протеиновите отпадъчни продукти от гръбначно-мозъчната течност", обяснява ветеринарният невролог Наташа Олби от NCSU.

"Намаляването на бавните осцилации при хората с болестта на Алцхаймер и свързаното с това намалено отстраняване на тези токсини е свързано с по-слабото консолидиране на паметта по време на дълбок сън." - казва още тя.

Може би същото се отнася и за нашите домашни любимци. Необходими са още изследвания, за да се потвърди това предположение, но събраните данни сочат, че кучетата могат да бъдат добър модел за изследване на болестта на Алцхаймер.

През 2002 г. учени забелязват, че дневният режим на сън и бодърстване на кучето е "драматично променен" при възрастните кучета. Предишни изследвания на проблема са разчитали на хирургично имплантиране на електроди в мозъка на кучето.

Настоящият експеримент създаде неинвазивна и етична алтернатива, като в същото време се използва златен стандарт за оценка на съня при хората.

За целта е необходимо към главата на кучето да се прикрепят сензори на електроенцефалограф (ЕЕГ), докато то спи. След това уредът записва мозъчните вълни.

В крайна сметка изследването е установило, че кучетата с по-продължителен сън се и тези, които са се справили по-добре при задача за обход - тя е включвала бариера по пътя към лакомство. Кучетата са били оценявани за това колко успешно са заобиколили бариерата.

Резултатите потвърждават това, което собствениците на кучета забелязват от години: по-възрастните домашни любимци с когнитивен регрес са склонни да страдат повече от трудности със съня и сънливост през деня.

Възможно е тези нарушения на съня да предизвикват когнитивен регрес, но също така може да е вярно, че когнитивният регрес предизвиква нарушенията на съня. Изследователите допускат, че може би е по малко и от двете.

Сега учените планират да наблюдават този порочен кръг при по-млади кучета с напредването на възрастта. По този начин те ще могат да търсят ранни маркери за когнитивен регрес при домашните любимци, които биха могли да бъдат от значение и за техните собственици.

"Надяваме се, че терапевтичните изпитвания при кучета ще ни помогнат да насочим избора си за разработване на лечение за хора", казва Олби. /БГНЕС