Най-старата известна азбука е открита гравирана върху глинени цилиндри с дължината на пръсти. Те са намерени в гробница в Сирия.

Изследователи от университета „Джон Хопкинс“ в САЩ датират писмеността от около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.

Откритието, което ще бъде представено на 21 август на годишната среща на Американското дружество за отвъдморски изследвания, променя това, което знаем за произхода и еволюцията на азбуките и за значението им за ранните цивилизации.

„Азбучната писменост е променила начина, по който хората са живели, как са мислили, как са общували“, казва археологът Глен Шварц, който стои зад откриването на глинения цилиндър.

Тази форма на писане може да е направила революция в езика, като го е направила достъпен за хора извън кралските семейства и социалния елит, смятат учените.

Д-р Шварц и екипът му проучват как са се развили ранните градски райони в Близкия изток в Сирия и как са възникнали по-малките градове в района.

Екипът е участвал в 16-годишни археологически разкопки в Тел Ум-ел Мара, един от първите средни по големина древни градски центрове, за които е известно, че са се появили в Западна Сирия.

На този обект археолозите вече са разкрили гробници, датиращи от ранната бронзова епоха между 3500 и 2000 г. пр.

В тази добре запазена гробница са открити 6 скелета, златни и сребърни накити, непокътната керамика, съдове за готвене и връх на копие.

Сред тези артефакти изследователите открили четири леко изпечени глинени цилиндъра с нещо, което изглеждало като азбучна писменост, гравирана върху тях.

„И това ново откритие показва, че хората са експериментирали с нови комуникационни технологии много по-рано и на различно място, отколкото сме си представяли досега“, каза д-р Шварц.

Въз основа на малките перфорации по глинените цилиндри учените подозират, че вероятно са били привързани към друг предмет и са изпълнявали ролята на своеобразен етикет.

„Може би те подробно описват съдържанието на съда, а може би откъде е дошъл съдът или на кого е принадлежал. Без да разполагаме със средство за превод на надписа, можем само да спекулираме“, обясни д-р Шварц.

С помощта на техники за датиране с въглероден диоксид изследователите потвърждават, че гробниците, артефактите и писмеността са от периода около 2400 г. пр. н. е.

Това поставя произхода на артефактите около 500 години преди известната досега най-стара азбучна писменост.

„Преди това учените смятаха, че азбуката е била изобретена в Египет или около него някъде след 1900 г. пр. н. е. Но нашите артефакти са по-стари и са от друг район на картата, което предполага, че азбуката може да има съвсем различна история на възникване, отколкото смятахме“, добавя още Шварц./ БГНЕС