Иглика Христова: „Емоцията, чувството, мисълта, се крият в рисунката, независимо какво рисува автора“ (видео)

Иглика Христова завършва висшето си образование като визуален артист и е доктор по пластични изкуства и науки в Сорбоната, където и в момента преподава. Автор е на множество публикации на френски език, както и на книгата „Изкуство & Микробиология“, издадена на френски език през 2021г. Днес тя гостува на Деян Кюранов в предаването „Видимо и невидимо: Място за мислене“.

За себе си Иглика Христова казва: „Аз самата съм продукт на тази дума „междупространствие“, „между“ (entre - на фр.), не само между изкуство и наука, но и между две култури, и в това „междупространствие“, някак си „нашето“ и „не-нашето“ се размива. Французите по-скоро изискват от чужденците да отстояват тяхното, поканват ги официално да го правят, но всъщност това е една епидермална поза по-скоро, защото всъщност е доста коректна политически, но поетически некоректна за мен, защото от артистична гледна точка, тази идентичност на „нашето“, не ми се струва провинциална. Тя за мен е важна в този глобален свят. Тази културна идентичност е важна, защото един артист трябва да знае откъде идва, за да може да изрази по някакъв начин света, да го изрази през пространството, в което е отраснал.“

Връзката между изкуство и наука започва да вълнува Иглика Христова преди десетина години, когато тя наблюдава под микроскоп капка вода, взета от езеро, близо до Париж. Това, което я впечатлява най-много е метаморфозата на най-различни организми, микроорганизми, които постоянно се трансформират, самоизяждат се, други се появяват, и това само в една малка капчица. „Започнах да я наблюдавам в продължение на шест месеца, на една година, поддържах я изкуствено жива и рисувах екосистемите, които се сменят. В крайна сметка реших, че рисунката не просто трябва да отразява като архив това, което се случва в света на микрокосмоса, но самата рисунка трябва да стане жива в биологичен смисъл, и цялата моя работа и тезата, е експеримент с живите организми, с микроорганизмите, микроводораслите, които всъщност стават артистичен материал, но при мен са и основният сюжет на творчеството.“

Иглика Христова разказва за своята творба, в която върху бюст на Ленин, използвайки техниката „мулаж“, свободно се развиват микроорганизми. „В крайна сметка се създава аналогия, една метафора между разпространението на идеите, в случая на политическите идеи и разпространението на вируса, или на бактериите, или на организмите. Най-просто казано, за да се разпространи, за да се случи това посяване на микроорганизми, трябва да има подходяща почва, но при различни видове почви, те ще се разпространят и развият по различен начин. Когато тези организми са „починали“, това не означава, че дори когато видимо са мъртви, в определен момент, ако тази творба попадне в подходяща среда, те няма отново да се развият, също както някои политически идеи.“
Целият разговор на Деян Кюранов с Иглика Христова можете да гледате във видеото: