От тази седмица на книжния пазар е новата книга на Марин Георгиев „Камъчета под езика“. Тя е реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата и се издава по повод 75-годишнината на автора,  която той отбеляза на 9 април 2021 г.

Камъчета под езика“ е една своеобразна Видрица от втората половина на 60-те години та до днес; животът, неукрасен, неразгадаем, видян в упор; изговаряне на мълчаното: камъчетата, които всеки държи под езика, само че сега извадени на показ. Разнородно, а всъщност единно съдържание — защото общото между текстовете, сред които политически коментари, сравнителен анализ на поезия, любими писатели, сондажи в историята, импресии и фрагменти, даже еротични и разголващо интимни, срещите със старостта и смъртта е изразилият ги. Становища, мнения, оценки, някои от които с категоричността и радикалността си могат да се вземат за крайни. Но така е, когато зад думите стои автор, който поема отговорността да ги сподели. Авторът е наясно, че по българските земи така не се пише.

Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ 1971 г. През април 1990 г. е назначен за зам.-главен редактор на бившия орган на СБП "Литературен фронт", преименуван в "Литературен форум", по-късно става директор на вестника и издателството, а от 2001 г. е техен собственик. През 1994 г. напуска Съюза на българските писатели и създава Сдружение на българските писатели, а през 1996 г. - "Форум Българо-унгарска взаимност - 2014" със седалища в Будапеща и София. Негови стихове са превеждани в антологии на българската поезия в Русия, САЩ, Унгария и Македония, а отделни публикации има на руски, английски, унгарски, финландски, словашки, гръцки, румънски, албански и др.

Автор е на повече от 20 книги – поезия, но романът-разследване, ,,Третият разстрел“, посветен на съветския агент и терорист Никола Вапцаров е смятан от критиката за принос в документалистиката, През 2016 г. получава почетния знак на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” за съществен принос в академичния му живот и издигането на авторитета му.

С любезното съдействие на Марин Георгиев, Faktor.bg публикува части от „Камъчета под езика“:

АКСИОМА
Всеки, който служи на интересите на чужда държава, е предател.
А ако служи на Русия/СССР/Русия?

БЪЛГАРСКО ПОДСЪЗНАНИЕ
Той, който падне…
Христо Ботьов
О, Той е Герой!

Руснаците смятат за свое свещено право да отстояват националната си независимост, но на другите народи не го позволяват.
Които се осмелят — обвиняват ги в национализъм и ги имат за русофоби.

СУТРИН
Все още се намирам в огледалото…

ЗА ЖЕНАТА
Който владее тялото, владее и душата.

След толкова телесни промени с годините единственото, което не се променя в мен, е душата. Все същите щения и заблуди.
Само Тя е константна величина.
И в това е единствената ми надежда, а и доказателство, че е безсмъртна!

ПОСТСОЦ
Европеизираме се, като балканизираме Европа.

Разумният избор не е морален.

Голямата поезия е онова, което не може да се усвои.
Останалото е занаят.

В БРАКА
Сигурността на притежанието убива жаждата за притежание.
Митът за кървавото петвековно турско робство обслужва
мита за Дядо Иван.

Първата половина от живота ми мина под властта на комунистите.
Втората половина — в свалянето им от власт. 

ПРИРОДА И ЧОВЕК
Или всичко ни подражава, или ние му подражаваме.

Всичко руско е НАЙ!
НАЙ-вънизмът — болестта на империята!
Или другото име на комплекса за малоценност…

Заиграването с историята обикновено е за сметка на заиграващия.

ПО-ДОБРИЯТ СТОПАНИН
Плочите пред входа на Централната поща за обикновени граждани повече от десетилетие хлопат като клавиши на повредено пиано, разредени и щръкнали като старчески зъби; завали ли — редовно опръскват глезените на жените и крачолите на мъжете.
Тротоарът е грижа на Общината, но и тя, както самата богата Поща, нехае — държавата е лош стопанин, подсигурен от бюджета; на същия принцип е и Общината.
И тротоарът хлопа ли, хлопа...
А какво би станало, ако сградата бе частна собственост?
Частникът е добър стопанин и няма да харчи за нещо, което трябва да направи Общината.
И плочите пак ще хлопат.

В стихотворението на Далчев „Мълчание“ думите се къртят камък по камък.

ЛЕСБИЙСКИ СЮЖЕТ 
Русия много харесва България.
Направо ще я изяде с парцалите...