Каравеловата печатница - светинята на българското освободително движение в Букурещ, е на път да падне. След промените през 1989 година и последвалата реституция сградата тъне в разруха. Банатският българин Лука Велчов, председател на българската общност в Букурещ разказа защо се е стигнало до тук пред Нова ТВ.
„Собственикът Кристи Солаков също е българин, който е член на нашето дружество. Той обаче вече се предава и не може да се грижи за сградата”, разказа Лука Велчов. Солаков чакал някой да я купи. Вече 16 години, откакто я е придобил. Неумолимият ход на времето,обаче е довел Солаковият хан до разрушение.
Каравелов и революционният комитет са ползвали две стаи, където са издавани вестниците "Свобода" и "Независимост". Тук, като печатар е работил и Христо Ботев. Когато разбира за неговия поетичен и публицистичен талант, Каравелов го привлича за съредактор. Днес, само една прашна плоча, все още напомнят за историята на сградата. Ликът на Каравелов обаче го няма.
„Барелефът беше измъкнат и продаден. Барелефът на Раковски също бе откраднат на два пъти”, разказа Велчов. Лука Велчов е жива енциклопедия за живота на възрожденците ни в Румъния и за местата, където те са живели и са подготвяли Освобождението на България. 86-годишният професор никога не е живял в България, но говори перфектен български език. Централата на българите в Румъния е превърната от него в остров на родната ни история. За това кътче знаят почти всички, които идват на екскурзия в Букурещ.
Въпреки че България губи частица от историята в центъра на Букурещ, остава зареждащият оптимизъм на българите в Румъния, които пазят най-важното - самосъзнанието си.
Още от Арт Фактор
Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия
Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов
HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)
Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота
Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия
Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.