Силвия Колева

В Дома на бургаските писатели се състоя премиера на четвъртата поетична книга на Константин Корадов. Крайморският град, който тачи и развива дълбоките си културни традиции, отбеляза с подобаващо уважение таланта и усилията на твореца, който четири десетилетия оре, тори и засява безбрежната нива на изящната българска словесност.

Сборникът с поезия „МОДЕЛИСИМО …и шепот от графита“ на Константин Корадов съдържа 148 стихотворения. Повечето са създадени през извънредно плодовитата за автора 2019 година. Количеството е впечатляващо. Впечатляващо е и заглавието. Но  по протежение на четенето интелектуалният шок тепърва предстои. 

За мен е загадка как се сътворява подобна енциклопедия на чувствата, на природата, на ежедневието – епоха като на длан, история на цяло поколение. Поетическата форма е оригинална и освободена от традиционната рима. Стиховете са изящни, смели, дори дръзки. Не се повтарят нито един образ и нито една идея. Константин Корадов притежава талант  и неизчерпаема находчивост, както и завиден летеж на душата. Истински дар Божий. Невероятни недра на словото. Невъзможно е да се преброят думите, употребени в сборника. Подобна  статистика би била обект на специална студия.

Сложно е да се определи „течението“. Романтизъм – да, но и реализъм. Символизъм – разбира се, но и импресионизъм. Перото излиза дори от най-широката гама в палитрата на художника. Регистрация и анализ на мигновената емоция, улавяне на мига (като у Фауст), но само с копнеж и без трагизъм. Дълбоко вникване, почти  до болка, в събитието, чувствено възхищение към природата Естествено, читателят не може да вникне напълно в душата на поета, но може да тълкува по свой начин образите, защото  всяко чувство гъмжи от скрити трепети, а всяко природно явление бушува.

Вселената от метафори спира дъха

Иска ми се да се спра малко по-подробно на природните картини. „Лицето на луната наднича над горските пътеки, облечено във було цветно, потръпващо със Царствена осанка.“ Талантът е родил гениален образ. Отново в ХХI век живее геният на Димчо Дебелянов, на Кирил Христов  и Пенчо Славейков…

Особено място заемат стиховете за морето. Поетът живее и твори край солената стихия, познава я, обича я, потапя се в синевата й, за да черпи вдъхновение от бурите и покоя й, носи се върху устремените й към вечния бряг вълни. Лирикът-сърцевед не само се превъплъщава в дързък магьосник-маринист, но и използва краските на необятната шир при изграждането на редица други образи. 

Константин Корадов е ярко, понякога яростно и почти винаги безмилостно откровен. Може би по тази причина образите са толкова истински, а лирическият герой - толкова богат на чувства и толкова неподправен в изказа си. Изказ на радост или тъга, на възхищение или разочарование, щастлив, нещастен или умерено патетичен.

Стилът на поета изпреварва времето, а ритъмът отмерва неговия вечен бяг. Не като пясък, който изтича между пръстите, а като взривен старт на вечно млад, устремен към висините древногръцки бог. 

Любовта към жената, към децата и семейството, към човека и живота е изразена по индивидуален, новаторски и модерен начин. Защото поетът е ренесансов творец от третото хилядолетие на ХХI век. Трудно е да открием обобщаващото послание, ала на преден план изпъкват вярата в Живота, в позитивната нагласа на човека, снизхождението и прошката за краткотрайното ни несъвършенство.

Поезията на Константин Корадов е нестандартна. Не само чувствена, но и дълбоко философска. Тя е „Целувката на синя орхидея“. Мъдра, но също така борбена и непримирима. Защото мъдростта му е мъдрост на устрема, а не на меланхолична носталгия.

Нямам представа как би могло поетични откровения да бъдат популяризирани така, че да докоснат максимален брой читатели. Сигурно не е и нужно. Истинската поезия е тясно бутиково магазинче за малцина. Може би всеки, опитал омагьосващата й билка, споделя и разделя насладата с приятели.

Кой да каже? И писането, и четенето на поезия е занимание за генетични самотници...

Б.Р. Faktor.bg пожелава на странджанеца Константин Корадов нови висини и нови дълбини в богатото му и толкова органично творчество, дъхащо на тракийски чернозем, на планински дъб и на южно море.