Колкото по-лесно минаваме през историята, толкова по отъпкан е пътят ни към бъдещето. Връщането и преправянето на историята не води до нищо добро.

Това заяви в интервю режисьорът, продуцент и писател Степан Поляков. Той е автор на филма „Последно полувреме“. Документалната лента вече може да бъде видяна и на английски език.

„Последно полувреме“ е разказ за фалшификацията на историята. Документалната лента пресъздава истинската история на футболния мач между „Левски“ и скопския „Македония“, който се е играл през март 1942 г. Мачът е спечелен с 3:0 от „сините“. Любопитна подробност е, че по онова време мачовете са започвали с нацистки поздрав, но единият от отборите отказва да направи това и остава с прилепени до тялото ръце.

Този морален подвиг в разгара на Втората световна война, когато нацистката машина е в апогея си, е извършен от играчите на „Левски“... Тази истина обаче е изопачена в съвременния македонски игрален филм „Трето полувреме“, в който българите са представени като нацистки изверги.

Поляков подчерта, че неговите филми са космополитни, а не интернационални и той желае да ги представи на международната публика. По тази причина е направил английската версия на лентата.

„Беше изключително важно документалният филм „Последно полувреме“ да бъде дублиран на английски език, защото хората в Брюксел не говорят български, но не говорят и перфектен английски. Ние го дублирахме на брилянтен английски език, за да могат хем да учат езика, хем да разберат историята, защото от 10-15 години не могат да я схванат“, сподели Поляков.

„Проблемът е в две неща: или имат проблеми с умствения капацитет, или не говорят добър английски. Е сега по-добър от този английски няма как да чуят. „Последно полувреме“ ще им бъде поднесен“, каза той и не изключи някой ден „с нашите приятели от Северна Македония да го запишем и на западнобългарски диалект“.

Диктор на британската версия е актьорът Тери Рандъл, който е част от елитния контингент с дубльори на Би Би Си. Той е прочут с това, че е най-добрият имитатор на Ринго Стар от „Бийтълс“, което е огромно признание.

„Тери говори прекрасно много видове английски. Той е учил Замбия, ЮАР и дори Родезия. За разлика от евродепутатите, Тери знае конфликта между различните диалекти. По един начин се говори английски в Родезия, по друг начин в британска Гвиана и по трети начин в центъра на Лондон. Когато му разказах какъв е нашият малък проблем със западнобългарския диалект, Тери отвърна: „Знам тези неща. Разбира се, ние като отидем в Африка започваме да говорим по друг начин, но това е нормално“, заяви Степан Поляков.

Режисьорът и продуцент подчерта, че целта на „Последно полувреме“ не е да оправдае България, че не е „фашистичка държава“, както твърди македонската преса.

„Няма такова нещо, никой нищо не оправдава. Всеизвестен факт е, че България не е фашистка държава“, каза той.

Степан Поляков припомни, че дори в една Великобритания, която е люлката на съвременната парламентарна демокрация, крал Едуард VIII, чичото на кралица Елизабет II, се е увличал от нацизма. Междувременно при откриването на Олимпиадата в Берлин през 1936 г. българският цар Борис III не вдига ръка за хитлеристкия поздрав, въпреки че стоеше до фюрера.

„Ние разказваме обективно каква е ситуацията в Европа в навечерието на Втората световна война. Английските футболисти винаги, когато играят с Германия, са задължени да вдигат ръка в знак на нацистки поздрав, което е много унизително за повечето играчи, но те нямат избор... Дотолкова със свободата по онова време. Такива са били времената, това е история.

Колкото по-лесно минаваме през историята, толкова по отъпкан е пътят ни към бъдещето. Връщането и преправянето на историята, включително на англичаните, не води до нищо добро“, заяви в интервю за БГНЕС режисьорът на „Последно полувреме“ Степан Поляков. /БГНЕС