„Повдигнете думите, а не гласа си“

проф. дпн Владимир Радулов 

По време на тоталитарния режим се намериха учени-подмазвачи, които доказваха, че произнасяните от Тодор Живков думи „социализъмът“ и „комунизъмът” могат да бъдат възприемани като правилна езикова норма. 

Преди година случайно чух по БНТ следното съобщение: „Аднес, авъв Варна абе открит афестивал ана куклините театри”. Ако това бе доловен разговор в трамвая, на улицата или на пазара, нямаше толкова да ме впечатли, но подобенн правоговор „за чудо и приказ” в национална медия е недопустим. 
Във всекидневната говорима реч често пъти допускаме паразитни думи или звуци, но когато определен натрапчив звук или паразитна дума системно преобладава в изречението, нещата стават говорно грозни и езиково страшни. Към недостатъчната подготовка на част от родните журналисти, които безогледно използват чуждици, не умеят да формулират въпроси и да водят интервю дори когато са двама, тръгна нова правоговорна мода – паразитното и натрапчиво използване на звука „а”. Това ме стимулира внимателно да следя речта на някои водещи журналисти и репортери. За доказателство нека да се позовем на фактите:

БНР, програма „Хоризонт”, Снежана Иванова на 20 ноември 2020 г.: „Завърши предаването ахоризонт аза вас, днеса”. 

БНР, програма „Хоризонт”, Диана Янкулова в предаването „Нещо повече“ на 12 май 2021 г.: „Амного важни авъпроси ана абизнеса а останаха необезпечени“. 

Btv, предаването „120 минути“, Светослав Иванов на 5 юни 2021 г.: „Апреди няколко години асе срещахме аи разговаряхме аза корупцията“. 

Списъкът може да бъде продължен, но „Млъкни, сърце!” Вече знаем, че нашите медии трайно са се закотвили на незавидното 112-то място по свобода на словото, макар че неофициалната класация не се приема като напълно обективна. Стряскащата класация не оказва влияние върху бюджетните и хонорарните претенции на лицата, които все още се наричат журналисти.

Може би финансовите и щатните претенции на някои рицари на свободното слово са основателни, но и ние, зрители и слушатели, имаме правото да изискваме от екрана и по радиото да звучи правилна българска реч.

Свикнахме с героизирането на нарушители и престъпници, с насъскването на социални групи срещу достойни професии, с неспирните и несправедливи критики срещу лекари, учители и полицаи. С нападки „ан блок” срещу държавни институции. И традиционното антибългарско говорене априори. 

Недоумявам от противопоставянето срещу учени и героични лекари, медицински сестри и санитари в разгара на пандемията.

Докато сипят огън и жупел срещу личности и институции, новинарите на програма „Хоризонт“ Рад Каменски, Георги Марков и репортерката Наталия Ганчовска показват, че не знаят кога е завършила Втората световна война.

А „полиглотите” от Нова телевизия често произнасят името на бившия германски външен министър Геншер като „Геншнер“. 

Тогава защо да не свикнем с такава „дреболия“ като натрапчивия паразитен звук „а”? Може би определени „високо образовани” журналисти въвеждат нова падежна форма, а ние, простите, не разбираме за какво става дума? Но къде са редакторите на предаванията и ръководителите на цитираните медии? Къде е СЕМ? Какво правят специалистите от Института по български език към БАН? Къде са езиковият експерт проф. Мурдаров и логопедите? 

Една от основните функции на средствата за масова информация май че беше да обучават и да възпитават. Слуховото подражание е нещо твърде силно като въздействие и твърде консервативно като променлива величина. С просто ухо можем да констатираме как тази на пръв поглед невинна зараза бързо се разпространява и обхваща все повече радио- и телевизионни водещи и репортери, прехвърля се върху интервюирани лица, политици, икономисти и всякакви медийни клиенти. 

На какъв правоговор учим нашите деца и внуци? 

Може би на генералните директори на БНР и БНТ им се струва твърде скъпо да организират еднодневен семинар за водещи на предавания и за репортери върху съвременния правоговор? Нека по време на подобен семинар специалистите да обърнат внимание на точния смисъл на натрапчиви и неправилно използвани думи като „локация“, „презентирам” и десетки други.

Артикулацията представлява цялостно преживяване. Персийски поет от XIII век ни е оставил мъдрото си заключение: „Повдигнете думите, а не гласа си.“