На книжния пазар отново се появява романът „Нова земя“ от Иван Вазов. Книгата е продължение на „Под игото“ и е сред най-малко преиздаваните произведения на патриарха на българската литература

Редакторът на издателство „Кръг“ Елица Иванова сподели пред БНР, че книгата не е била приета добре при появата си през 1896 г., защото голяма част от интелигенцията и властта по онова време са се разпознали в нея и са усетили критичното отношение на автора.

Самият Вазов е бил дълбоко разочарован от реакциите на читателите и дори е обмислял да спре да твори.

„Смятам, че имаме болезнена нужда от нов поглед върху този роман. Картината, която Вазов рисува, е на следосвобожденска България - детайлно обхваща едва ли не цялата ни територия по това време… Има един коментар на проф. Милена Танева, който казва, че ако „Под игото“ е пиянството на един народ, „Нова земя“ е неговият махмурлук“, каза Елица Иванова в предаването „Нещо повече“ на програма „Хоризонт“.

Вазов е харесвал „Нова земя“ като по-доброто художествено произведение от двата романа. В новото издание са ползвани част от илюстрациите от оригиналното.

„Запазен е също така и оригиналният език на Иван Вазов… Тук се появява Иван Боримечката, който обаче е леко променен, не е онзи, който познаваме от „Под игото“. Вече е по-заможен, селски кмет и депутат. В него виждаме някакви други типични черти по онова време у хората, които леко се замогнат“, обясни Елица Иванова.

Догодина в Народния театър ще има и постановка по „Нова земя“, съобщи тя.