Светослав Пинтев

„ ... Бяла, спретната къщурка - "Ангел Кънчев" №5, тука всяка мижитурка станала поет!“, казваше навремето Радой Ралин за местенцето, където при социализма се помещаваше т.нар. Съюз на българските писатели. После, разбира се, ги избутаха и там тържествено се настани „Мултигруп“, този локомотив на икономиката ни по онова време, та мижитурки пак си имаше  в сградата. „Писателите“ от съюза вместо да живнат при демокрацията и да се наперят, паднаха

още по-ниско

 Колкото и това да изглеждаше невероятно и невъзможно. Вече и мижитурки не можеш да ги наречеш, завалиите.
Писали сме например за скандалния случай, когато „писателите“ скочиха срещу колегата си  Светослав Нахум заради книгата му „Бягство от Крим“ и започнаха да си късат ризите в защита на агресора Русия. Съюзът никога в историята не бил заставал срещу Матушката, нямало да го направи и сега, стана ясно от една тяхна потресаваща декларация.   
„Проруският Съюз на писателите на България започна да тормози писателя и в същото време направи изявление, в което поиска отзоваването на украинския посланик в София“, писаха тогава украински медии.
Още по лошото е, че 

журналистическите съюзи никак не отстъпват

 Писали сме до втръсване за унизителния пропутински патос на Снежана Тодорова, която се явява председател на УС на СБЖ. Тя е пословична с това. И е непоклатима... 
Цветан Томчев й беше казал в очите: „Г-жо Тодорова, аз изпитвам неудобство от вашата външна дейност, когато вие посещавате някакви далечни, сибирски и източни райони на Русия, азиатските части,  демонстрирате абсолютно проруски, прокитайски уклон, а сте председател на най-старата наша журналистическа организация, която е европейска“.
Уви, АЕЖ – България, част от Асоциацията на европейските журналисти, също започва да ме плаши. Нищо европейско не виждам в действията им. Организират си някакви 

мистериозни събития,

но се оказва, че не всеки е добре дошъл на тях. Одобряват някакви хора, които да са поканени, не си дават труда да уведомят другите, които са „отхвърлени“. Дори не споменават, че изобщо има такава странна практика. Искрено се изненадват, когато непознат за тях човек попадне на събитието им и бързат да му посочат вратата. Особено, ако  въпросното грандиозно събитие е на вълнуващата тема: „Възможности за финансиране на медийни проекти“.  Или нещо подобно. Секретна работа…
„— Ами ти, Харсъз, какво ще речеш?“ сякаш пита Бай Ганьо, основавайки си съюз.
Ще се радваме, ако колеги споделят други подобни случаи, ще ни бъде крайно любопитно. 
Сещам се за една позиция на АЕЖ, озаглавена: "За достойнството на журналистическата професия". Моля?  За кое? 

Такива са ни съюзите, уви, СБЖ, АЕЖ... 

Клети журналисти, не случихте на съюзи. Или си ги заслужихме напълно? Поне едно разследване да им бяхме направили досега…

„Европейци сме ний, ама все недотам“, забелязва още Алеко Константинов в „Бай Ганьо”. Сякаш нищо не се е променило.