Регионът на Бомервалт в Чехословакия, район с високи планински проходи, тъмни гори, самотни планински овчари, е и убежище на последните рицари.
Историята знае малко за произхода на Йозеф Менчик. Странник, чудак, дори определян от месните за луд. Почитател на херингата и хубавата бира, особняк, приел рицарския начин на живот.
Ранният живот на Менчик остава мистерия за изследователите и до днес. Роден през февруари 1911 г., дата която също е силно оспорвана, а историята не дава сведения за неговия произход, минало, родственици. Появата му за света сякаш е свързана с голямата промяна в живота му, която настъпва със закупуването на порутения малък замък от 14 век Добрш, в който влага усилия и любов да възроди стария му блясък.
Захвърлил удобствата на съвременния свят, Менчик възстановява замъка в автентичния му вид - за осветление използва факли и свещи, колата била немислимо притежания в алтернативния му начин на живот, въпреки, че можел да си я позволи.
В замъка си колекционирал множество артефакти, превръщайки го в своеобразен музей на Бомервалт, където разказвал с радост историята на региона и така се превърнал в живата памет на района.
Съселяните му го определят като честен и морален, готов да бъде в помощ винаги, когато се наложи. Щедър и гостоприемен, отнасящ се с уважение към всички. Истински пример за рицар, макара и не по наследство, но с качествата, които притежавал. От тях получил и прозвището си – Рицарят на Страконице.
Снимка: Reddit
Годината е 1938, Втората световна война започва. В граничния район при Бучина, нахлуващата в Чехословакия армия на вермахта е изправена пред силата и жертвоготовността да бъдат спрени на един единствен човек – рицарят на Страконице.
Облечен в пълно бойно средновековно облекло, яхнал чистокръвния си кон, държейки меч и алебарда, Йозеф Менчик се изправял смело пред немските войски. Войниците били в шок от появата на рицаря. До решителен сблъсък не се стигало, но със своята рицарска смелост и безрасъдство успявал да осуети тяхното настъпление, макар и за един кратък момент.
Въпреки, че героичната му постъпка не спирали немската армия, замъкът Добрш останал непокътнат и въпреки, че германците не виждали сериозен проблем в негово лице, неоспорим факт е, че те никога не успели да го побеждават. Така героичната му проява се превръща в легенда, мнозина го определят на чехословашкия Дон Кихот.
След края на войната замъкът Добрш бил национализиран от новата комунистическа власт, но Менчик продължавал рицарския си живот до смъртта си на 78-годишна възраст.
За него казват, че е изживял живота си честно. Странник, баща на две деца, съпруг на Ема Менцикова, рицарят на Страконица, приел призванието да се изправи се в защита на своята родина, която никога не забравила подвига му.
Превода: Faktor.bg
Още от Петък 13
100 години храм „Св. Александър Невски“ – 100 години се кланяме на фалшив светец, васал на Златната орда
Руската духовна окупация продължава, а това е гавра с паметта на Апостола и останалите български светци
Доклад-бомба: Офицери от армията и разузнаването на НАТО в колаборация с руските мрежи за хибридни операция
Руски държавни медии прокарват промосковска пропаганда чрез сенчести културни и политически организации
Представянето на един антибългарски пасквил в Босилеград - сръбски буламач, нито се яде, нито се пие...
Да теглиш гранична бразда посред селото, да разделиш семейства, братя и сестри, роднини и съседи и после да твърдиш, че те принадлежат на различни етноси, е истинско престъпление