Американският писател Кормак Маккарти почина на 89 години в дома си в Ню Мексико. 

Той е известен с романите си "Кървав меридиан", "Пътят" и "Няма място за старите кучета", като през 2007 г. стават носител на "Пулицър", престижната американска награда за журналистика, литература и музика.

Славата му нараства още повече, след като Опра Уинфри избира "Пътят" за своя книжен клуб.

В интервюто си за Уинфри, Маккарти казва, че обикновено не знае от какво се пораждат идеите за книгите му. Но може да проследи "Пътят" до едно пътуване, което предприема с малкия си син до Ел Пасо, Тексас, в началото на десетилетието. Стоейки на прозореца на един хотел посред нощ, докато синът му спял наблизо, той започнал да си представя как би изглеждал Ел Пасо след 50 или 100 години.

"Просто си представих тези пожари на хълма ... и много мислих за моето малко момче", казва той.

Писателят споделя пред Уинфри, че не го интересува колко хора ще прочетат "Пътят".

"Бихте искали хората, които биха оценили книгата, да я прочетат. Но що се отнася до това, че много, много хора я четат, какво от това?" - каза той.

Маккарти посвещава книгата на сина си Джон Франсис и казва, че да имаш дете като възрастен човек "те принуждава да се запознаеш със света и мисля, че това е нещо хубаво".

Комитетът "Пулицър" нарича книгата му "дълбоко вълнуваща история за едно пътуване".

"Тя смело си представя бъдеще, в което не остава никаква надежда, но в което бащата и неговият син, "всеки от които е целият свят на другия", са поддържани от любовта. Страхотен в цялостната си визия, той е непоколебима медитация върху най-лошото и най-доброто, на което сме способни: крайната разрушителност, отчаяната упоритост и нежността, която поддържа двама души живи пред лицето на пълното опустошение."

"Милиони читатели по целия свят прегърнаха героите му, митичните му теми и интимните емоционални истини, които той разкриваше на всяка страница, в блестящи романи, които ще останат едновременно актуални и вечни за идните поколения. В продължение на 60 години той демонстрира непоколебима отдаденост на занаята си и на изследването на безкрайните възможности и сила на писаното слово" , се казва в изявлението на изпълнителния директор на Penguin Random House Нихар Малавия, припомня Euronews Bulgaria.

След "Пътят" през следващите 15 години не се чува почти нищо за Маккарти и се предполагаше, че кариерата му е приключила.

Но през 2022 г. Knopf прави изненадващото съобщение, че ще издаде двойка свързани романи, за които той е споменавал в миналото: "Пътникът" и "Стела Марис" - разкази за взаимно обсебени братя и сестри, и наследството на баща им, физик, работил върху атомната технология. "Стела Марис" се отличава отчасти с това, че в центъра му е женски персонаж - призната слабост на Маккарти.

В суровите и забранени пейзажи и разрушените погранични общности той поставя скитници, крадци, проститутки и стари, съкрушени мъже, които не могат да избягат от съдбата, определена за тях много преди да се родят. Както ще научи обреченият Джон Грейди Коул от прочутата трилогия "Граница" на Маккарти, мечтите за по-добър живот са само мечти, а влюбването е безумие. Темите на Маккарти често са мрачни и изпълнени с насилие и драматизират начина, по който миналото е завладяло настоящето.

"Смъртта на всеки човек е заместител на всеки друг", пише Маккарти в "Градове на равнината", последната книга от трилогията.

"И тъй като смъртта идва при всички, няма начин да намалим страха си от нея, освен да обичаме този човек, който ни замества."

Първият му роман, "Пазачът на градината", който е написан в Чикаго, е публикуван от Random House през 1965 г. Негов редактор е Албърт Ърскин, дългогодишният редактор на Фокнър. Другият известен роман на Маккарти "Няма място за старите кучета" е адаптиран от братя Коен във филм, който печели "Оскар".